Все по-малко българи искат еврото

Подкрепата на българите за еврото намалява, показват две представителни проучвания, представени в сряда. Едното е на институт "Отворено общество" сред 1200 българи, а другото е на "Трансатлантически тенденции 2011".

През юли за приемане на единна валута са 25% от анкетираните, докато през февруари те са били 34%. Противниците също се увеличават - над половината от запитаните са против приемане на еврото, а с лека промяна са хората без преценка - 24 спрямо 21%, показват резулатите на "Отворено общество". Рязката промяна в отношението на българите към единната валута съвпада с дълговите проблеми в еврозоната - кризата в Гърция, Ирландия, Португалия и нарастващите притеснения за Италия. Преди половин година разликата между подкрепящите еврото и тези срещу е била по-малка, а през 2008-2009 г. преобладаваше желанието за приемане на единната валута.
58%
от българите не искат Брюксел да се меси в бюджетната и икономическа политика на България
Категорично е мнението на българите и по отношение на членство в еврозоната, ако трябва да се подкрепят финансово закъсали икономики в нея. Над 56% са против България да стане член при такива условия. "Числата са показателни и показват, че българите не искат да влизат в съюз, където бедните държави ще трябва да спасяват богатите", коментира Георги Ангелов, като визира постоянния европейски механизъм за стабилност (ESM), който трябва да влезе в сила от 2013 г. и предвижда значителна финансова тежест за всички страни в еврозоната.

Само преди дни финансовият министър Симеон Дянков заяви в интервю за в. "Уолстрийт джърнъл", че България остава решена да изпълни ангажимента да приеме еврото възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС.  Това изявление е рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута, отбелязва вестникът.

Европейските механизми - слабо познати у нас

Анкетата на "Отворено общество" показва, че българите са много слабо запознати с европейските механизми - едва 23% са чували за пакта "Евро плюс" и спасителния механизъм за еврозоната. От тях 42.5% подкрепят участието на страната в тях.

EMS ще започне да действа през юли 2013 г., като ще замени сега действащия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), и ще е задължителен за всички страни - членки на еврозоната. Капиталът му е 700 млрд. евро, като първоначално ще бъдат вложени в него 80 млрд., а останалите при нужда. При влизане на нова страна във валутния съюз размерът на фонда ще се увеличи и тя ще трябва да плати своята част.

Пактът "Евро плюс" е документ, с чието подписване държавите се съгласяват да провеждат икономическата си и фискална политика по общи правила, като приемат и ограничения срещу  раздуването на балони, които може да доведат да нови кризи в ЕС от типа на тези в Ирландия, Гърция и други страни. От Министерство на финансите твърдят, че подписването на пакта не ангажира България да участва в Европейският механизъм за стабилност. Подписването на пакта означава, че държавата само ще координира икономическата си и фискалната политика в бъдеще, без да дава пари за фалирали държави, докато не влезе в еврозоната. След това задължението ще е валидно и за България, без значение дали е подписала пакта "Евро плюс".

Одобрението към валутния борд сред българите остава високо

показва проучването на "Отворено общество" - 48% го подкрепят, а 24% са против. "Бордът остава една от институциите с най-голямо доверие в България", коментира Георги Ангелов.
Българите по-скоро предпочитат да използват лева, отколкото да го заменят за евро, макар че двете валути за обвързани във валутен борд с фиксиран обменен курс. Това потвърждава и проучването "Трансатлантически тенденции 2011".

Запитани дали би било добро или лошо за страната да въведе еврото, през юни тази година 46% от отговорилите са се обявили против отказа от лева. "За" са били 30%, а 10% смятат, че няма за има значение. (Преди година тези показатели са били съответно, 42, 28 и 11%.) За този период е намалял от 19 на 14 процента делът на тези, които не са дали отговор в анкетата.

Британците силно държат на паунда

В Европа традиционно британците държат на паунда си и 77% отговарят, че еврото ще е вредно за икономиката им (18% са "за"). Шведите също си харесват кроната и 67% от тях смятат, че е "лошо" евентуалната й замяна с единната валута (26% са "за"). В Румъния също е намалял делът на симпатизиращите на еврото (от 54% през 2010г. на 46% сега) и се е увеличил този на противниците му (от 23% през 2010 г. на 30% сега).

С изключение на Словакия (одобрение за фонда от 38% и неодобрение от 56%), Германия (50% "за" срещу 47 "не") и Великобритания (съответно, 43% и 55%) България е с най-ниски показатели по одобрение. Средното 60% от анкетираните в ЕС-12 са се изказали в полза на националните вноски за спасителния фонд, като най-ентусиазирани изглеждат италианците (76% "за"). Засега отчетливо мнозинство от българите не желаят ЕС да има повече власт върху бюджетната и икономическата политика на държавите членки. Съгласие за такава промяна са заявили 35% от анкетираните в България, а цели 58% са избрали отговора "Всяка държава трябва да запази тези правомощия за себе си". Това е близо до средния показател за ЕС-12 (съответно, 39% и 56%). Единствено сред германците има мнозинство в одобрението на идеята (54%), а отново най-отчетливите защитници на икономическия суверенитет са шведите (75%) и британците (84%).

*ЕС-12 са Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Италия, Португалия, Полша, Швеция, Словакия, Испания, Румъния и България