Нов филм на ужасите за икономиката

„Опасна нова фаза”. Така Международният валутен фонд (МВФ) съвсем точно описва световната икономика преди годишната си среща през тази седмица.

Нарастващите рискове на правителствените кредити, включително занижаването на италианския рейтинг във вторник, нестабилни фондови пазари, отслабващ ръст – създателите на филма на ужасите от 2008 г. явно планират продължението – „Лемън брадърс 2 – този път е национално”.

Както твърди поговорката, МВФ означава „Мислим най-Вече Фискално”. Вземайки предвид липсата на пространство за маневри във валутната политика на развитите икономики, данъците и разходите ще са местата, където ще падне най-голямата тежест на политическите дебати.

Има две противоположни тези за фискалната политика при дългова криза – едната е, че затягането на коланите никога не сработва. Втората е, че не можеш да се отървеш от дълга, натрупвайки още дълг. Нито една от двете не е непременно вярна. Но проблемът в момента е, че първата теза е вярна в Гърция, където политиката игнорира постулата, а втората теза не успява да се докаже в Германия, САЩ и Великобритания, където политиката е по приемането й.

Първата теза игнорира успешното използване на затягане на бюджетните разходи за избягване на дългови кризи, например в Бразилия и Турция в началото на новото хилядолетие – това бяха последните мащабни спасителни програми на МВФ преди дългият бум на капиталовите пазари да остави Фонда почти без работа. Често цитирани примери са и Канада и Швеция, където през 90-те години успешно бяха приложени успоредно ограничения и разширяване. Но тези страни, особено Бразилия, се радваха на предимството на бързо възстановяваща се световна икономика, към която да изнасят, а Канада и Швеция можеха да си позволят да обезценят валутите си. Гърция няма такава възможност. Тя не може да избяга от съдбата си с фискална политика. Страната има нужда от преструктуриране на дълга.

Вторият мит включва умишленото или неосъзнато объркване на краткосрочните стимули с дългосрочната платежоспособност. Иронията е, че залагайки на това, че техните икономики ще изплуват въпреки краткосрочното затягане на коланите, САЩ, или поне Конгресът, Великобритания и Германия опропастяват опитите на останалите да направят същото. Това, което според тези три страни ще успокои пазарите, всъщност ще изплаши инвеститорите за икономическия ръст.

Междувременно, източникът на голяма част от напрежението – болезнено бавният и разединен подход на еврозоната към решаването на гръцката криза, остава в сила. Министрите от еврозоната изглежда продължават да смятат, че финансовите пазари ще ги чакат да вземат решение, без междувременно да обезценяват активите и да губят доверие, променяйки ситуацията.

Има разкази за по-утопично настроените фракции от републиканците в Испанската гражданска война, които са свиквали срещи в окопите, за да обсъдят следващия си ход. До момента, в който са били изнесени всички речи и гласуването е приключвало, ситуацията често вече била различна. Това изправяло атакуващите републиканци пред стена от картечен огън на националистите, но поне всички републиканци били използвали правото си на глас.

По отношение на изгряващите пазари, много от тях проведоха краткосрочното си макроикономическо управление с умение, от което много страни в Западна Европа и САЩ могат да се поучат. Завоювайки безпрецедентна свобода от цикличните движения на пазарите посредством буфери от резерви в чуждестранна валута и бюджетни излишъци, тези страни успяха да избегнат рецесията от 2009 г.

Но, както посочи управителят на Световната банка Робърт Зелик тази седмица, те имат много по-малко фискален толеранс спрямо 2008 г., за да се справят с ново пропадане. Зелик отбеляза, че фискалните позиции на развиващите се страни като цяло са се влошили с 2 % от БВП спрямо 2007 г. и 40 % от тях имат бюджетни дефицити от повече от 4 % от БВП.

Комбинирайте това с факта, че, особено в Китай, структурните промени към консумация вместо износна и движена от чужди инвестиции икономика, все още са в начален етап, става ясно защо икономическата слабост на развитие страни преминава към развиващите се. А що се отнася до слуховете, че икономиките от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) ще спасят еврозоната, изкупувайки облигации, те показват, че едно от нещата, което изгряващите пазари са научили от богатите си колеги, е изкуството на вдигане на медиен шум преди срещите на върха.

При липса на дълбока промяна в сърцето на фискалната политика, или преструктуриране на дълга, няма да има много за вършене на тези срещи, освен да се наблюдава развитието на ситуацията в Гърция. Наистина опасна фаза, като отговорът на политиците е най-притеснителната част от нея.