Съдът на ООН призна Косово. И какво от това?

Малцина вярваха, че решението на Международния съд на ООН в Хага ще промени особено ситуацията около едностранно обявената независимост на Косово. И се оказа, че очакванията им са напълно илюзорни. 

Магистратите начело с председателя на съда – японецът Хиаши Овада, обявиха, че действията на косовските управници отпреди две години и половина не противоречат на международното право. Тоест трябва да разбираме, че независимостта е легитимна. 

Становището на съда обаче не е обвързващо. Тоест „сръбският” лагер може и да не се съобрази с това решение. 

Не случайно сръбският президент Борис Тадич подчерта, че съдиите на ООН разглежда самият процес на обявяване на независимост, но йезуитски не взимат отношение по законността на самото отцепване на региона от територията на Сърбия. „Избягва се същността на въпроса”, посочи Тадич и обеща да отнесе въпроса до Общото събрание на ООН през септември.   

 

Там Тадич със сигурност ще има много и силни поддръжници. Защото по силата на настоящето заключение на Международния съд териториалната цялост на множеството държави е под сериозна заплаха. 

През последните две години редица високопоставени и уважавани дипломати се опитват да убедят международната общност, че случаят Косово е единичен, уникален, а не прецедент, който да предизвика ефекта на доминото. 

Не така обаче мислят райони като Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Или редица автономии в Руската федерация. Или турската част на Кипър. Да не говорим за баските сепаратисти, които веднага след решението на Овада и другите съдии ликуваха, че вече няма законови пречки в борбата им за независимост от Испания. 

Щом може за Косово, може и за нас, категорични са те. 

По тази причина едва 69 от 192 страни членки на ООН са признали независимостта на Косово. Сред тях са сили като САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, но огромното им желание веднъж завинаги да довършат започнатото с бомби преди 11 години не стига за убеждаване на всички в правотата на косовската независимост. 

И от другата страна твърдо застават Русия, Китай, Индия, Иран, Венецуела и цели пет страни членки на Европейския съюз – Испания, Гърция, Румъния, Словакия и Кипър. Доста разнородна компания, която е със противоположни виждания и непреодолими различия по много въпроси. Но що се отнася до запазване целостта на териториите им всички са единодушни.  

По отношение на колебаещите се страни мнението на Международния съд на ООН може би ще наклони везните в полза на Косово. Но дори и така едва ли ще се стигне до необходимото мнозинство, за да се превърне пълното и безусловно признаване на този конфликтен регион за независима държава в необратим процес. 

Хора с опит в дипломатическите игри в ООН отбелязват, че Косово ще се нуждае от подкрепата на най-малко 100 (че дори и повече) страни за световна легитимация. А към момента това число е доста далеч от реалността. 

Така че реалност за 2-милионното население на Косово засега остават само мироподдържащите сили – 1900 полицаи, съдии, прокурори и митнически експерти от контингента на ЕС – Еулекс, и 10 000 натовски бойци от Кей Фор.  

Реалност остава и етническото напрежение между косовските албанци и сръбското малцинство от 120 хиляди души. Въпреки всички приказки за толерантност, интеграция и мултиетническо общество. Защото това са просто приказки. Балкански.