Европа има 40 дни да угаси дълговия пожар

Европа трябва за броени седмици да изготви мащабен план за решително преодоляване на дълговата криза до следващата среща на Г-20, която ще се проведе в Кан на 4 ноември. Част от него ще бъде увеличаването в пъти на парите в Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) от 440 млрд. до 2-3 трилиона евро и по-ранно активиране на извънредните му правомощия още от 2012 г.

Ще е необходимо засилване на антикризисния фонд на МВФ и нова рекапитализация на банковата система в еврозоната с десетки милиарди евро. Гърция продължава да твърди, че ще върне всеки свой заем, докато медии и анализатори съобщават за краен сценарий с частичен гръцки фалит (отписване на около 50% от кредитите), без да се изоставя единната валута.

Целта е да се очертае "противопожарен ров" около получаващите помощи Гърция, Ирландия и Португалия и да се натрупа достатъчно капитал за евентуална защита на Италия и Испания и на еврозоната като цяло.

Всичко това се случва под силен натиск от страна на САЩ, МВФ, Китай и развиващите се икономики от групата БРИК над европейските лидери да започнат да изпреварват събитията, вместо да подтичват след тях.

Още няма яснота как ще се съберат 2 трилиона евро, но е логично голямата част от тях да са държавни гаранции от членовете на еврозоната (проблемът е, че Германия все още е категорично против) за евентуална нова помощ. Друг вариант е ЕЦБ да пожертва удържането на ниската инфлация в името на оцеляването на еврозоната, т.е. да започне да печата пари.

Ръководителят на европейското звено на МВФ Антонио Боргес заяви в неделя, че ЕЦБ е единствената институция, чиито действия влияят на пазарите, и затова тя би трябвало да заеме по-централна роля в борбата срещу кризата. Средства от структурните фондове на ЕС пък може да отидат за гаранции в гръцките банки с цел стимулиране на кредитирането и растежа на затъналата в рецесия икономика.

Около 70% от 20-те милиарда евро, предвидени за Гърция по тези фондове, още не са използвани.
Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър предупреди, че трябва да се реши гръцкият проблем, защото той заплашва с "фалити по цялата верига, рухване на банки и катастрофален риск - най-големият, пред който е изправена глобалната икономика".

Това мнение се наложи и по време на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в края на миналата седмица.