Най-лесният път за еврозоната - северните страни да излязат

Когато се създаваше еврото, мнозина икономисти смятаха, че това е незавършен процес. Тогава бяха предложени множество механизми за координиране на икономическия цикъл на отделните държави, но нито един от тях не бе реализиран на практика.

Такова е мнението на американския икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц, изразено в анализ за ВВС.

Едни от основните неща, които карат модела на общата валута да работи в американските щати, е фактът, че има обща фискална политика и на практика неограничена възможност за миграция, посочва Стиглиц.

В Европа пък няма единен орган, който да определя фискалната политика, а миграцията е далеч по-трудна, тъй като много от страните не биха си позволили да пуснат цялото си население навън. Такава рамка не позволява съществуването на ефективен валутен съюз.

Това, за което се споразумяха в Европейския съюз и с което се обвързаха страните от еврозоната, е пактът за стабилност и растеж. Той обаче е по-скоро пакт, водещ до рецесия, отколкото до растеж. Причината е, че с него се ограничават дефицитите, а когато това се случи по време на икономически шок, то рецептата за рецесия е готова – точно такава, каквато се случва в Гърция.

Въпросът винаги е бил ще има ли възможност да се довърши започнатото в момент на криза, посочва Стиглиц.

Постигнатото през юли споразумение бе доста добро. С него се признаваше, че Гърция има нужда от външна помощ за постигането на ръст, но не бяха предоставени никакви пари, тъй като процесът на ратификация бе много бавен. Това показва, че проблемът на еврозоната все още не е разрешен.

Съществуват много институционални начини, по които това да се случи. Минималният е в Европейския фонд за финансова стабилност да се вкарат повече пари и да му се даде възможност за опериране със заемни средства", смята икономистът.

В по-дългосрочен план трябва да се емитират общи облигации на страните от еврозоната и да се предприемат много други стъпки, сред които е и признанието, че орязването на разходи и изискванията за балансиране не са начинът за изграждане на работещ съюз.

Проблемът на еврозоната е, че тя е изградена в рамка, в която основната заложена цел е ограничаването на бюджетните дефицити. Това е грешно. Ирландия и Испания например имаха излишъци преди началото на кризата, но възприеха погрешната идея, че чрез ограничен фискален дефицит ще се предпазят от проблемите.

Споразумението от юли щеше да бъде добро начало, ако обаче беше прието бързо. Това не се случи. От гледна точка на демокрацията действията не бяха толкова бавни. Два месеца за приемането на толкова ключови мерки не са толкова дълго време, но пазарите изискват по-бързи действия.

Така че аз не критикувам умерения ход, с който се взимат решения – това е заложено в природата на демокрацията, обяснява Стиглиц.

Подозренията на Стиглиц са, че занапред ще има доста висока нестабилност на финансовите пазари. Дали в крайна сметка еврозоната ще излезе по-единна от ситуацията обаче е твърде рано да се каже отсега, посочва той.

Всичко зависи от политиката. Според мен желанието и ангажираността на политическите лидери са ясни, но политическите процеси се разминават с икономиката, а проблемите са доста дълбоки. Смятам, че има доста голям шанс в рамките на следващите 12 месеца еврозоната да бъде по-малка, отколкото е сега, коментира Стиглиц.