Брюксел разследва заменките за държавна помощ

След две години предварителни проучвания и кореспонденция с различни страни Европейската комисия е решила, че има основателни съмнения за евентуална непозволена държавна помощ при сделките за замени на гори в България и е започнала официално разследване по случая, научи "Дневник".

Решението за това е взето още в началото на лятото, когато са били уведомени и българските власти, но досега не е оповестявано публично. Процедурата, за която няма посочен краен срок, цели да установи дали при тези сделки е имало държавна помощ и дали, ако е имало, тя може да се определи като непозволена. След приключването й ще бъде взето решение дали на страната да бъде глобена.

От дирекцията по конкуренция към ЕК официално потвърдиха, че разследване е в ход от 29 юни, но отказаха повече подробности по случая. От земеделското министерство също потвърдиха започналата процедура. В случай че предизвикалите огромен скандал замени с горския фонд по време на тройната коалиция бъдат определени като непозволена държавна помощ, България ще бъде санкционирана със сума, чийто размер ще зависи от разликите в цените при тези сделки и пазарните по същото време.

Предисторията

През 2008 г. и 2009 г. двама анонимни жалбоподатели уведомяват ЕК, че в България се извършват замени на гори, при които частни лица и фирми получават държавни терени при занижени цени. Това се случва по времето, когато в страната излизат една след друга информации за сделки за атрактивни терени около големи курорти, а екоорганизациите организират редица протести срещу тази практика.

В писмата си до ЕК жалбоподателите казват, че сключваните при занижени цени сделки дават конкурентно предимство на частни лица, затова трябва да се приемат като непозволена държавна помощ. Следват месеци кореспонденция с институциите и жалбоподателите, както и изявление на комисията по петициите на Европарламента, според което Брюксел неоснователно бави наказателна процедура срещу България по казуса.

Мотивите за разследването

В края на юни тази година ЕК е уведомила България, че има основателни съмнения за започване на разследване. Основно то ще се фокусира върху административно определяните цени на парцелите, обект на замени, които са се изчислявали по формули, заложени в наредба на земеделското министерство. В решението за разследването Брюксел напомня, че за да няма непозволена държавна помощ, сделките е трябвало да бъдат осъществявани при "цена, която възможно най-точно доближава пазарната стойност по това време".

Основното съмнение идва от факта, че наредбата е трябвало да бъде актуализирана всяка година спрямо пазарните изменения, но това не се е случвало. В документа се казва още, че "замените могат да бъдат сравнени с две сделки за продажба, които се извършват едновременно", както и че частната страна трябва винаги да одобри сделката и да се съгласи с предложените цени.

"Като се има предвид, че повечето частни оператори обикновено биха действали като инвеститори, стремящи се към извличането на максимални печалби, много малко вероятно е те да се съгласят да извършат замяна, която би била неизгодна за тях", се казва в мотивите за разследването. В тях е записано още, че "разликата между административната и пазарната стойност е значителна между отделните парцели" и че са извършвани сделки на по-малко атрактивни частни гори срещу атрактивни държавни.

Това основно се е случвало от 2005 г., когато пазарните цени на горите са започнали да се увеличават, до 2008 г., когато са достигнали върховите си равнища. Същевременно замените са правени по административни цени, определени през 2004 г. Заради тази констатация Брюксел заключава, че сделките "изглежда, водят до съществени икономически предимства с избирателен характер за частната страна".

Българската защита

От земеделското министерство казаха, че още в началото на септември са изпратили своето становище, според което извършените замени не представляват държавна помощ, като от ведомството били приложили и доказателства за това. Един от аргументите бил, че при тези сделки има административни нарушения и престъпление.

Не стана ясно какво точно съдържат доказателствата, при положение че засега се знае само за предадените на прокуратурата материали. От ведомството са представили и други аргументи в защита, но информацията за тях не била публична и можело да се обявява единствено от ЕК, която води разследването.

Какво следва

Разследването на ЕК може да завърши по три начина. Единият е да не се установи държавна помощ, с което заплахата за санкции отпада. Вторият вариант е да се открие такава помощ, но тя да се окаже съвместима с европейското право, заради което и България ще бъде санкционирана единствено заради това, че не е уведомила Брюксел за схемата.

Това може да стане, ако замените се представят като "насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост", а също и като възможно подпомагане на икономически отрасли.

В решението на ЕК обаче се казва, че от досега разгледаната информация няма основание да се смята, че "възможната помощ допринася за някаква обща цел на ЕС или че отговаря на критериите за съвместимост, определени в някои от съществуващите инструменти за държавна помощ". Третият изход е разследването на сделките да завърши с решение за непозволено подпомагане. Тогава на България ще бъде наложена глоба, която ще може да се обжалва по съдебен ред.

Как се изчислява санкцията

Евентуалната държавна помощ ще бъде изчислена като разлика между установената пазарна и административна цена и на двата парцела (частен и държавен), които са били обект на замяна. Така например, ако се установи, че пазарната цена на държавния терен е била например 1000 лв., а административната - 600 лв., за база на глобата ще се вземе разликата от 400 лв.

В случай че например пазарната цена на частния парцел е била 200 лв., а административната 50 лв., базата ще е 150 лв. Крайната стойност на държавната помощ за конкретната сделка ще се сметне, като от 400 лв. се извадят 150 лв. - в случая 250 лв. Евентуалната глоба ще трябва да покрие именно тези разлики при всички сделки, обясниха източници на "Дневник" от Брюксел.