Колко още може да понесе Гърция?

Това лято безкрайната дългова криза в еврозоната направи по-опасен завой, като пазарите насочиха своята артилерия срещу икономиките на Испания и Италия. Нито една страна не е в безопасност – през тази седмица рейтинговата агенция „Мудис” понижи рейтинга на италианския дълг, но вниманието отново се върна към страната, в която през миналата година започна всичко – Гърция. 

През тази седмица гърците спечелиха малко време да си поемат дъх благодарение на споразумение в последната минута за бюджета за следващата година, договорен с международните кредитори. Това обаче, може да се окаже много краткотрайно. Ако собствениците на имоти не платят поне 1,7 милиарда евро под формата на допълнителния данък върху недвижимото имущество до края на текущата година, то бюджетният дефицит ще надмине новия лимит от 8,5% от БВП – ниво, което вече е над договореното в рамките на споразумението за финансово спасяване. Това от своя страна ще срине прогнозите за следващата година. Финансовият министър Евангелос Венизелос говори с възхищение за саможертвите, които гърците са направили, но предупреждава, че предстоят още жертви. От неговото обкръжение посочват, че обявяването на невъзможност за изпълнение на плащанията е неизбежно.

След като обедини неизпълнените бюджетни цели за текущата година с тези за 2012 година, Венизелос се надява да постигне фискално затягане от 7,1 милиарда евро през следващата година и да успее да се пребори за първичен бюджетен излишък от 3,2 милиарда евро. Но разходите за обслужване на дълга все още може да оставят общия дефицит на ниво от 6,8% от БВП. Общият дълг ще се увеличи до 172% от БВП.

Премиерът Георгиос Папандреу настоява, че Гърция ще изпълни своите задължения. Други гледат по-реалистично. „Мит е, че някога напълно ще може да бъде погасен толкова огромен дълг, така че може и да го реструктурираме”, посочва водещ атински банкер. Това би означавало принуждаване на най-големите гръцки банки да се слеят, рекапитализирането им със средства на ЕС и МВФ и поставянето им под държавен контрол. 

Шансовете на Гърция да получи следващия транш от своята спасителна програма на стойност 8 милиарда евро и да остане на повърхността през следващите няколко месеца се повишиха след одобрението на бюджета, въпреки че помощта няма да бъде получена преди ноември – по-късно от планираното. Но прогнозата остава мрачна, още повече, след като лидерите на еврозоната говорят за преразглеждане на втория спасителен пакет за Гърция, съгласуван през юли. 

Венизелос настоява, че Гърция има достатъчно средства, за да плати през този месец 1,5 милиарда евро за заплати в публичния сектор и пенсиите. Гърция няма плащания по своя дълг до декември, което дава на международните кредитори възможност да наложат изпълнението на структурните реформи. Ще трябва да се окаже сериозен натиск. 

Законът за либерализиране на закритите професии се нуждае от настройка. Профсъюзите, подкрепени от бивши министри, се борят срещу предложението за колективните трудови договори, което ще направи по-лесно да се уволняват служители. Реформирането на гръцката корумпирана и тромава данъчна администрация е забавено. 

Всеобщата стачка на двата основни гръцки профсъюза на 5 октомври премина мирно, поне по гръцките стандарти. Това може би се дължи на факта, че много от 30 000 държавни служители, които са заплашени от съкращение, са близо до пенсионната възраст. Но е възможно да има нови безредици. Правителството се съгласи да съкрати още 120 000 работни места в публичния сектор до 2014 година. Междувременно заплатите на държавните служители отново ще бъдат намалени. По-високоплатените служители ще загубят около 15-20% от месечните си заплати, след като през миналата година отново имаше намаление на заплатите с 20%. „Върнах се с близо десетилетие назад от гледна точка на парите, които получавам. Но сега имам семейство и ипотека”, посочва водещ археолог, работещ в гръцкото министерство на културата.

Новите искания за данъци още повече влошават нещата. През следващите два месеца гърците ще трябва да платят данък „солидарност” в размер на 2-5% от миналогодишните им доходи, както и новия данък върху имотите. Повечето от данъкоплатците все още не са се издължили за предишния данък върху недвижимото имущество. Да се налагат данъци върху имотите има смисъл заради широкоразпространената тенденция в Гърция да се укриват приходи. Над две трети от гърците имат собствени домове и голяма част от приходите от сивата икономика по време на бума бяха изпрани чрез изграждането на луксозни втори имоти. 

За първи път гърците от средната класа са притеснени дали ще свържат двата края. Нивото на безработицата ще остане над 16%. Рецесията ще продължи. Някои анализатори предупреждават, че официалните прогнози за свиване на БВП с 5,5% през тази година ще са подценили ситуацията. Ако прогнозите за свиване от 2,5% през следващата година се окажат верни, икономиката на Гърция ще се е свила със заплашителните 14% през последните пет години. 

Гърците са потиснати. Според проучване 54% от гръцките граждани редовно се чувстват депресирани. Малцина вярват, че политиците могат да ги извадят от тази бъркотия. Одобрението към Папандреу се срина заедно с рейтинга на ПАСОК, но опозиционната партия Нова демокрация така и не може да набере точки. На половината от мандата на Папандреу близо половината от избирателите смятат, че едно правителство на националното единство би се справило по-добре с реформите. 

С енергичния Венизелос, който е и вицепремиер, изглежда, че Папандреу се е дистанцирал от ежедневните грижи за гръцките проблеми, въпреки че той често разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Никола Саркози. До момента неговата партия остава лоялна, въпреки недоволството сред депутатите от ПАСОК, и дори и най-тежките мерки с лекота бяха одобрени от парламента. Приказките за предсрочни избори стихнаха на фона на данните от социологическите проучвания, които сочат, че нито една от двете големи партии няма да спечели мнозинство. Депутатите от ПАСОК най-вероятно ще продължат да подкрепят Папандреу – поне ще могат да запазят местата си още две години.