Зузана Пиптова: На София й трябва стена срещу циганите

Зузана Пиптова е родена в Братислава, Словакия. Говори перфектен български и не, няма роднини българи, нито пък е женена за нашенец. 
Решава, че иска да учи чужд език и завършва българското училище „Христо Ботев" в словашката столица. 
Мечтата й е да продължи образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Родителите й обаче категорично забраняват - „Балканите са опасно място". 
След като завършва висшето си образование в Прага, днес Зузана живее в София от две години и е първият и единствен чужденец, кандидатирал се за общински съветник в местните избори в столицата. 
Кандидатурата й е издигната от партията "Общество за нова България".
Освен това Зузана се занимава със стара европейска музика от IX до XVII век, владее 6 чужди езика и се снима като модел на свободна практика. 
Въпреки, че майка й е един от най-добрите гримьори в Словакия, тя дойде на интервюто без грим и с колело...
Вижте как изглежда българската столица през погледа на един чужденец и защо госпожица Пиптова има желанието да загради българските цигани със стени и да приспи бездомните кучета...

Как изобщо реши да учиш в българско училище? Това ми е много интересно.
Последният клас на основното училище се чудих на къде да продължа. Исках гимназия на чужд език, но малко по-различна, защото английски и немски са задължителни езици, които всеки един млад човек трябва да изучава в средното училище. Исках самият учебен процес да протича на друг език, някакъв чужд, защото бях установила, че много лесно прихващам езици, когато съм в дадена среда и съответно се чудех между унгарска и българска гимназия. Тъй като Унгария е нашата южна съседка, не е толкова интересно.

Нямаш някакви роднини българи, някакви български корени, просто реши, че искаш на учиш български?
Да, даже родителите ми след първата година, изкарана в българско училище, се опитваха да ме убедят, т.е. да ме насочат към словашко училище, задавайки ми въпроси дали съм сигурна, че искам да продължа. Аз отказах категорично, защото когато започна нещо, влагам всичко в него и довършвам до край. Половинчатата работа няма смисъл.

И така попадна в среда, в която има много българи?
Много българи не може да се каже. Българското училище в Братислава е малко специфично, тъй като 70% са словаци и останалите 30 приблизително са българи, чехи, арменци, руснаци, украинци - всякакви националности. Но точно от българското училище започва моят интерес към България и Балканите като цялото, така че може да се каже, че вече повече от 10 години се занимавам с региона на Югоизточна Европа, защото в училище ти учиш по български учебник основни предмети - т.е. българска история, литература, всичко, целият учебен процес протича на български.

Има ли достатъчно ученици в българското училище, защото имаше една тенденция да се закриват държавните училища в чужбина?
Училището като такова мисля, че няма да се закрива, защото все още има интерес.

А после как попадна в България?
В България... Това  е много интересно, защото, когато бях 12 клас в българското училище, аз имах една мечта, която смятам, че е логична, след като се трудих 4 години и горе долу усъвършенствах един език. Съответно исках да отида да уча в Софийския университет, което се осъществи 5 години по-късно, т.е. в момента. 
Тогава пречката беше в моите родители, защото мисля, че няма да е нещо ново, ако кажа, че има разграничаване, едни стереотипи, които се насаждат и се поддържат между Западна и Източна Европа и съответно между Югоизточна Европа и останалата част на Европа.
В Словакия, Централна Европа да кажа по-общо, все още цари мнението, че Балканите е равно на мафия, престъпления, трафик с хора, опасно място и не много привлекателни имена се слагат на този регион. И заради това моите родители забраниха изрично да отида изобщо в България. След което аз избрах Прага. Отидох там и завърших, като по време на моето следване успях да изкарам една година по програма Еразъм в СУ.

Оправда ли очакванията ти България? 
Пътувала съм много заради бизнеса на родителите ми из цяла Европа и други континенти. Малко или много успях да видя, че нещата не са толкова розови, особено на запад, както ги представят при нас в моята държава. Съответно си правих сметка, че не може да е чак толкова лошо, но не бях и с много големи очаквания. Смятам, че навсякъде горе-долу положението е едно и също, но системата е леко различна.

Какво те насочи към политиката? Какво те накара да се кандидатираш за общински съветник?
Получих покана да се кандидатирам, която тръгна малко на шега, тъй като не знаех, че имам право. Тъй като съм гражданка на страна членка на ЕС, имам право да се кандидатирам само за общински съветник. В последствие разбрах, че съм единствената и мисля, че първата чужденка, осмелила се да се кандидатира в София в местни избори.
Моята кандидатура всъщност е заявяване на моята активна гражданска позиция, защото аз съм човек, който не обича да недоволства, без да се е пробвал да промени нещата и тъй като вече София я смятам за моя град, където живея, наистина мога да видя някои неща, които имам интерес да се променят, защото ги смятам за не много добри и знам, че мога да допринеса с моите знания, със самия факт, че съм живяла в други две европейски столици.

Какво точно не ти харесва? Какво би променила?
Точно какво бих променила...Бях потресена от животните по улиците, особено кучетата, които лаят, които хапят. Аз лично няколко пъти бях почти нахапана, но понеже се движа с колело понякога мога да избягам, понякога не...
Като цяло този проблем го наблюдавам от години, тъй като не се интересувам от България и местната политика отскоро. Още от училище гледам предавания, новините.

В Братислава нямате бездомни кучета?
Да, нямаме много бездомни кучета, защото има една система, където те се прибират в приюти и там остават. Това е потресаващо тук за мен, че кучетата се връщат, защото те така или иначе биват нахапани пак от тези, които не са били ваксинирани. 
Ако има интерес от определени групи хора да се постъпва хуманно с животните, аз им предлагам нека си приберат това куче, нека се грижат за него, но всеки един, който иска да има куче трябва да плаща първо данък, да се грижи за него, трето той носи отговорността, ако се случи нещо.

Какво е решението според теб?
Според мен радикалното решение е именно 6 месеца да се приберат всичките кучета от улицата. Първите 6 месеца да са настанени в приюти и да се направи масова кампания сред обществото, която да насърчава да не се взимат новите кучета и след това да ги изхвърля, а просто да си вземе от приюта. След това кучета, които никой не ги иска, да се приспиват.
В момента законът дава хляб на всеки ветеринар, защото той решава какво да се прави - ваксина и кастрация. Ако изчезнат кучетата - защо ще трябва някой да решава?
Най-добре, ако София иска да се отърве от кучетата, както Траян Бъсеску в Румъния, да се направи избиване на кучета за една нощ. Самата дума избиване обаче събужда отвращение и негативни усещания, но в крайна сметка всеки един от нас иска да се разхожда свободно по улиците и да не се притеснява в града, в който е решил да създава семейство и възпитава децата си.

Освен кучетата... мръсна ли ти се вижда София?
Мръсно е, но искам да подчертая, че не е толкова мръсно, колкото си мислят българите по принцип.
Не е чак толкова мръсно. То винаги може да се познае дали определен човек е пътувал някъде и в друга държава или е гледал само определени новини, за да разбере, че не само в София е мръсно.
София има голям потенциал, за да стане един по-чист град - с тези огромни паркове, с Витоша. Аз като колоездач мога да кажа, че се чувствам приятно, когато карам сутринта през парковете и мога да си представя много по-прекрасно каране, когато не трябва да чакам 10 мин да пресичам някои улици.

Точно това щях да те попитам като каза, че си колоездач. Има ли според теб в София условия човек да се придвижва с колело, защото няма кой знае колко добре обособени велоалеи.
Точно така, няма в момента условия, но има потенциал. Има много възможности, които могат да се направят, например със самото ограничаване на колите до центъра.
В тази връзка смятам, че градският транспорт трябва да се насърчава да се използва повече от гражданите. Въпреки, че не е скъп, искам да подчертая в сравнение с други европейски столици, не е скъп.
Аз също така бих приела да има повече контрольори, за да има колкото се може по-малко неизрядни пътници. В крайна сметка хората да започнат да плащат градски транспорт и с техните пари да се подобрява качеството.

Ще те попитам за нещо, което е много актуално тези дни - за конфликта в Катуница. В Словакия също има много цигани. Как стоят нещата там? Даже дори имаше един случай, при който беше изградена и стена, която да ги отделя...
Не само една стена, а няколко стени. Наскоро четох една класация, според която излиза, че в България и Словакия циганското малцинство е около 10%, което е едно от най-високите.
Това наистина е голям проблем и отново трябва да се решава радикално.

Какво имаш предвид под радикално? Нали нямаш предвид да ги затваряме за 6 месеца в приюти като кучетата и след това да ги приспиваме?
Не в приюти, но един вид тази стена отделя хората, които не искат да спазват закони, които са задължителни за всичките граждани на една държава.
Ако не искат, ако решават, че ще създават мръсотия, неудобство, болести, от които страда само населението, живеещо в непосредствена близост с тях. Защо точно то да отстъпва и да се премества някъде другаде, само защото има интерес на неправителствени организации.

Добре какво решение предлагаш?
Значи решението е да се издигне една стена, конкретно в София, в кв. „Факултета", където има цигани, която просто ще отдели неприспособимите, от тези, които искат да живеят нормално.

Мислиш ли, че една стена може да промени изобщо нещата някак? Те все пак ще минават зад нея, няма да сложим някакви хора с пушки, например като при Берлинската стена?
Не, няма, няма да се слагат, но същевременно, ако погледнем към предишните години какво е било решено с тази псевдоинтеграция - нищо. Аз не съм съгласна с това, което наблюдавам по телевизията населението да се разграничава като цигани и българи. Те не са ли българи? Те са просто етнос. И точно това е идеята. Ако искат да са българи и да живеят в България, трябва да спазват закони. 
Какво държавата прави с тези, които не спазват законите? Ако става въпрос за етнически българин, има определени мерки, ако става въпрос за член на едно малцинство, то тогава започва един бой с вятърни мелници, защото всеки се опасява, че някаква неправителствена организация ще повдигне въпроса за дискриминация. Ама каква дискриминация като този човек не иска да се държи по начина, по който му е отредено от закона?

Е да, но ето виж веднага Амнести интернешънъл осъди събитията в България.
Да, точно така. И не е само Амнести интернешънъл. Аз лично съм се сблъсквала с подобна ситуация, в която в момента се намира България. Преди няколко години идват от Холандия в Словакия по един проект и изведнъж дават акъл как трябва да се справяме с нашите ромски малцинства, при което аз вече изкуфявам и казвам - Добре, ако искате, вземете си човек точно от едно такова циганско гето, вземете го в Холандия, добре не едни човек а цяло семейство, състоящо се от 50 човека и там опитайте да го интегрирате.
Да видим какво се случва във Франция с тяхната интеграция. Те също са една от държавите в Европа, които викаха страшно много за интеграция и подпомагане на малцинствата.
Да, като идея всичко е много хубаво, но трябва да се помисли и върху ефекта на индивидуалния случай. Защото има ромско малцинство, какъвто е случаят във „Факултета", което е затворено в техните гета. Те не искат да се интегрират, те просто искат да си живеят по своя начин, защото така им изнася и защото знаят, че така или иначе имат подкрепа от други неправителствени организации, които винаги ще ги подкрепят.
Тук има и един друг проблем, че малцинствата е много удобно да ги има в една държава, защото те са един уж стабилен електорат и ако знаеш как да подхождаш към тях, ти можеш да спечелиш почти всеки път изборите. Съответно от там произтича нежелание да се решава окончателно някакъв проблем.
В Словакия има най-различни проекти, работи се, но се работи с хора, които искат с тях да се работи. Това е другият проблем. Ако ти нямаш желание някаква институция да ти помогне, как ще ти помогне?

А ти лично като чужденец срещала ли си се с дискриминация в България.? 
Тук не. В Чехия да, но в България не. Аз като чужденец също спазвам законите на Р България, колкото и някои от тях да не са съвсем логични за мен, но ги спазвам, защото това е моето решение, че съм дошла в София, дошла съм да живея в България.

От думите ти излиза, че ситуацията е една и съща и в България, и в Словакия. Значи казваш - словашките роми не са по-цивилизовани от българските?
100 % не. Зависи пак кои, но ако говорим за цигански гета, са абсолютно едно към едно.

Ако станеш общински съветник, кое е нещото, което първо би опитала да промениш?
Това, което аз бих се радвала да видя, е хората да искат да променят нещата, да започнат нещо, както аз в момента правя, да усещат, че тяхната гражданска позиция може да бъде активна, а не само пасивна. Не само да недоволстват, да псуват, да се жалват, а просто да започнат от себе си. 
Ако ти пречи боклукът, почвай да го сепарираш, да почистваш примерно около блока си - това е най-малкото.
Както вече споменах, проблемът с кучетата да е радикално решен, София да стане по-екологичен град, да има повече колоездачи, повече стойки за колелета до метро станциите и в училищата.
Кандидатирам се, защото масовото мнение е, че местните избори не могат да променят нищо, но всъщност те са основните, при които се взима решение за дадено населено място за 4 години напред.
Там се разпределя бюджетът, който всъщност оправя боклука, кучетата, пейки, паркове, велоалеи и градинки, градски транспорт, всичко. Хората си мислят, че президентските и парламентарните избори са много по-важни. С какво? Депутатите ще ти се усмихват, ще ти пекат кебапчета и кюфтета точно преди изборите и след това ще те зарежат.

Е добре, в Словакия като нямате кебапчета и кюфтета какво раздават покрай изборите?
А да, аз точно това разисквах с моите приятели българи. Даже имаме фразеологизъм, който е навлязъл официално в речника. При нас се готви гулаш. В огромни количества, който може лесно да се раздва...
При нас се готви предизборният гулаш, при вас се пекат кебапчета и кюфтета.

Би ли отгледала децата си в София?
О да, задължително. И бих останала да живея в България.

Зузана Пиптова сподели пред news.bg и информацията, че на пресконференцията, в която ЦИК обяви резултатите от регистрациите за изборите, нейната кандидатура е пропусната.
В статистиката си ЦИК обявява участието само на 5 чужденци „мераклии за местните избори в България". Самата тя пише коментари под новините в медиите, огласили информацията от пресконференцията, но те биват просто изтрити или никой не й обръща внимание. Партията „Общество за нова България" е изпратила писмен протест до ЦИК с искане да се обясни, защо кандидатурата на Пиптова не е обявена.
Не знам дали е нарочно или е случайно и какво ще е оправданието, заяви тя и запита дали българската ЦИК до такава степен е неорганизирана, че не може да си събере данните от ОИК или ОИК просто не са им предоставили тези данни.