Фалити спъват пенсионирането

Никой не предполага какво ходене по мъките е излизането в пенсия, докато не се сблъска с реалността. Редица проблеми среща всеки втори кандидат-пенсионер - за да получи заветната пенсия, трябва да издири куп документи от фирмите, в които някога е работил, за да докаже стажа си, предаде АСН. 

Още през пролетта Таня К. например навършва 60 години и решава да се пенсионира. Но след няколко месеца опити да набави всички изисквани документи тя решава да се лиши от две години от стажа си, но да си спести търсенето на бумаги от отдавна несъществуващ работодател. След като близо два месеца издирва къде може да са документите на бившия работодател и още толкова води безрезултатни спорове с купувача на несъществуващата вече фирма, тя се отказва от годините си стаж. Таня обаче има късмет - дори без тези две години е навъртяла необходимите за пенсиониране 34 години трудов стаж. За много хора обаче това не е така.

Най-големият проблем е да се издирят документи от фирми, които отдавна не съществуват, нямат правоприемник и не са предали навремето ведомостите със заплатите за съхранение в общините, казва Евгения Петрова, шеф на дирекция "Осигурителен архив" в НОИ. Колко са тези осигурители, никой не може да каже.

Критичната година е 1997-а. Оттогава вече съществува електронен персонален регистър, който в момента се поддържа от НАП. В него има информация за осигурителните доходи и преведените вноски на всеки работещ. Преди тази година обаче стаж и трудови възнаграждения трябва да се доказват с документи - т.нар. УП.

През миналата година само в Столичното управление за социално осигуряване са постъпили 67 молби за издирване на документация от работодатели. От НОИ твърдят, че в повечето случаи успяват да помогнат. Ако не може да се намери никаква информация или се установи, че разплащателните ведомости са загубени или унищожени, вариантът да се докаже стаж е да се заведе дело. Пред съда с помощта на свидетели хората имат шанс да докажат липсващите години трудов стаж. Колко обаче от тях стигат до съда и колко се отказватр никой не знае. 

През миналата година по този повод НОИ е издал 72 удостоверения на хора от цялата страна, че не може да открие документация на осигурители. Представянето на тези удостоверения в съда са задължителни, за да започне дело.

Големият пробив в системата е заради липсата години наред на законов регламент, който да задължава работодателите да предават архива си някъде на съхранение при закриване на частна фирма, когато тя няма правоприемник. Въпрос на добра воля е било тези работодатели да оставят документацията си в общините. Също въпрос на добра воля е било общините да я приемат. 

Едва през 2005 г. в КСО се появява разпоредба, според която съдът може да прекрати дейността на фирма само след като му бъде представено удостоверение от НОИ, че собственикът е предал всички разплащателни ведомости и съпътстващите ги документи, които удостоверяват стаж и доход. Същата година излиза разпоредба всички общини да предадат в НОИ наличния архив от закритите вече фирми.

През годините законодателят е проспал и друга възможност да улесни хората, когато дойде време да се пенсионират. Покрай ликвидацията на ТКЗС-та в началото на 90-те години се появява министерско постановление 146 от 1993 г., което задължава общините да приемат цялата документация, доказваща стажа и доходите на работниците в кооперативите. Разпоредбата обаче се отнася само за държавните предприятия, които се ликвидират. Пропуснати са хилядите частни фирми, които се появяват бързо в първите години на прехода и също толкова бързо се закриват. В този период започва и приватизацията на държавни предприятия. Често новите собственици впоследствие изпадат в затруднение и прекратяват дейност. Те също остават извън регламента да предават за съхранение в общините документацията на закритата вече фирма. 

Именно тук са най-големите трудности, с които се сблъскват хората. В НОИ полагаме големи усилия да сведем до минимум случаите, когато откриването на документите за доказване на стаж е невъзможно, казва Петрова. На практика ние издирваме къде може да е документацията на несъществуващи вече фирми, без това да ни е законово вменено, допълва тя. Често инспекторите се допитват до бивши финансови ревизори, а от фирмените отделения на съдилищата търсят информация дали несъществуващият осигурител има правоприемник. 

Издирването става и по сигнали на граждани, които знаят къде може да е архивът на някогашния им работодател, но нямат достъп до него. Именно така преди години е открит архивът на някогашния мастодонт ДСО "Родопа", в което години наред са работили десетки хиляди българи. След неуспешната приватизация новите собственици закриват компанията, а години по-късно разплащателните ведомости са открити забравени в складове в столичния квартал "Орландовци" в окаяно състояние. С помощта на специални химикали съдържанието им е възстановено.

Не са редки и случаите, когато разплащателните ведомости са водени и пазени съвестно от наследници на някогашни собственици на фирми. Но за да ги предадат в общините, те е трябвало да обработят информацията, за което не са имали финансови възможности. Когато разберем за подобни случаи, НОИ изземва документацията и прави обработката за своя сметка, само и само да защити социалните права на работещите, казва Петрова. Когато човек има проблем да се снабди с част от документите за пенсиониране, той трябва да подаде жалба в НОИ. Помагаме и на хора, които са далеч от пенсионна възраст, но още отсега гледат да си набавят необходимите удостоверения и заверки, казват от НОИ.