Между 89 и 95 % от българите са записани в избирателните списъци

На президентския вот на 23 октомври избирателите са около 6.97 милиона души или 95% от цялото население на България, според последното преброяване на НСИ. Това става известно от публикувания доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предстоящите избори у нас, съобщава Медиапул. Според документа на местните избори имат право да гласуват 6.52 милиона души (около 89% от българите).

До момента нито една българска институция не е обявила точния брой на гласоподавателите, които могат да пуснат бюлетина на 23 октомври. Публикуваните данни повдигат въпроса за присъствието на "мъртви души" в избирателните списъци. Проучване на Дневник през септември показа, че те са поне 5-10 % от гласоподавателите.

Съществуват сериозни опасения за купуване на гласове и манипулации при броенето на бюлетините, отбелязват наблюдателите на ОССЕ. Отразяването на предизборната кампания в медиите е платено, което прави кандидатите неравнопоставени и ограничава отразяването на кампанията. Мисията на международната организация прави мониторинг на най-гледаното време по трите национални телевизии и на вестниците "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт" и "Сега", съобщава доклада.

Новият Изборен кодекс е сериозна основа за провеждане на демократични избори, пише още в доклада. Въреки това се призовава за съобразяване с препоръките на Венецианската комисия малцинствата да използват майчиния си език за агитация по време на кампанията, за въвеждане на ясни правила за медиините кампании и за по-ясно дефиниране на правата и отговорностите на наблюдателите. От ОССЕ смятат и че крайният срок за обжалване на решенията на изборните комисии от 24 часа е прекалено кратък. Критикува се и прозрачността в дейността на изборните комисии и несъразмерното участие на управляващата партия в ръководството им.

Споменава се и за оказван натиск върху кандидати да се оттеглят от изборите, включително чрез данъчни проверки на бизнеса им и този на роднините им.

Докладът посочва и че случаят "Катуница" е имал негативен ефект върху кампанията. Според експерти, с които представителите на ОССЕ са разговаряли, някои политически партии, основно Атака, са използвали инцидента и протестите за политически цели. Имало е опит нещо, което е изглеждало като криминален случай да бъде превърнато в "етнически проблем", пишат още наблюдателите.