Финално. Кой на кого диша във врата

Разликата между двамата фаворити за президентския пост Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин е само 6%. Това показват данните на последното социологическо проучване на агенция „Афис“ само ден преди деня за размисъл. 

Кандидатът на ГЕРБ печели доверието на 27% от избирателите, а червеният претендент –  21%. 

Независимата Меглена Кунева отстъпва назад в класацията с 9% доверие. 

Данните на агенцията показват, че подкрепата за Росен Плевнелиев намалява значително от юли месец до днес. Докато през месец юли той е имал подкрепата на 34% от избирателите, през август тя е намаляла до 31%, през септември спада до 29%, а през октомври губи още 2%. 

Доверието към Меглена Кунева също се топи – през юли е имала подкрепата на 19% от хората, август – 15%, през септември пада на 11% и през октомври губи още 3%. 

Ивайло Калфин е единственият от водещите кандидати, който покачва доверие по време на кампанията. През юли 12% от избирателите биха го подкрепили, през август покачва до 15%, през септември стига подкрепа от 18%, за да стигне до 21% през октомври. 

Подредбата между основните кандидати щеше да изглежда съвършено различно, ако предизборната кампания беше продължила още един месец, смята социологът Юрий Асланов. 

На първо място причина за това е късният старт на кампанията за двама от основните претенденти – Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. 

Това обаче очевидно е способствало за консолидация на тяхната подкрепа, докато на подкрепата за Меглена Кунева се е отразило негативно, коментира Асланов. 

Вторият важен фактор е мобилизацията на партийните ядра от твърди поддръжници. 

С навлизането в същинската кампания двете най-влиятелни политически сили – ГЕРБ и БСП, са успели в максимална степен да се организират и консолидират, откъсвайки се напред пред всички останали кандидати, включително като са оставили далече назад зад гърба си и Меглена Кунева.

Третият фактор са част от събитията през последните месеци (например случилото се в Катуница и събитията по този повод след това), които са довели до отлив на центристкия умерен електорат, който подкрепя Кунева. Тези гласове са отишли в полза на част от националистическите формации и техните кандидати за президент.

От друга страна, са подействали консолидиращо на избирателите на ДПС, от който електорален резервоар Кунева, макар и малко, черпеше първоначалната си подкрепа, смята Асланов. 

На практика се е получило така, че големият губещ от кампанията е Меглена Кунева, която в контраст на този извод се представи най-добре на предизборните телевизионни дебати. Те обаче в крайна сметка не оказаха съществено влияние върху формирането на крайните електорални нагласи, коментира още социологът.