Тиранинът Кадафи е мъртъв. Светът ликува. Но да се радваме на това, че в още една страна е възтържествувала демокрация, някак не можем. Каквото и да ни говорят световните лидери за края на ерата на деспотизма и успешния край на кървавата война в Либия, тя не бе започната от Кадафи.
Освобождаването на Афганистан и Ирак и установяването на демокрацията там не бяха по-малко кървави. В Либия са разрушени десетки градове. Медиите пишат за най-малко 25 хил. загинали и 50 хил. ранени, пише журналистът Татяна Нетреба от руското издание „Аргументы и факты“.
Управляващият повече от 40 години полковник, какъвто и да е бил, не беше нито Пиночет, нито Ким Чен Ир. Светът познава и по-страшни злодеи. А беше време, когато и Берлускони, и Саркози го приемаха като скъп гост. Но въпросът не е в това.
Много експерти са на мнение, че нито роднините, нито близките от обкръжението на Кадафи няма да получат достъп до обществената трибуна – тези, които знаят колко тясно е бил свързан полковникът със световния финансов елит.
Всички очакват, че със смъртта на Кадафи в Либия ще се възцарят мир, благоденствие и ще разцъфти демокрация. Засега обаче либийските бунтовници превъзнасят 18-годишния либиец, който май е застрелял диктатора, и съобщават подробности от биографията на новия национален герой. Друг герой рита с крак тялото на мъртвия Кадафи.
Така ли се пресичат моралните ценности на новоизпечената революция с престъплението и вандализма? А информацията, че тялото на полковника е или в джамия, или в търговски център, дали е случайна? Бясното куче на пустинята е мъртво, но трябва ли да се гаврят с трупа му?
Представителите на Европейския съюз казват, че след смъртта на Кадафи за либийския народ започва нова страница.
Мирът започва с убийство?
Междувременно експертите прогнозират, че следващата страна, където ще дойде революцията, е Сирия. Може би и там ще се осъществи по същия изпробван сценарий?