Над 100 площадки са проучени за склад за най-вредните ядрени отпадъци

Държавата е проучила над 100 площадки в страната в търсене на възможности за погребване на високоактивните отпадъци, получени от преработването на използвано ядрено гориво. Това съобщи вчера пред журналисти изпълнителният директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Дилян Петров.

Високоактивните радиоактивни отпадъци (ВАО) се образуват след като от отработеното гориво са извлечени годните за повторна употреба материали. ВАО са най-вредните и с най-дълъг живот ядрени отпадъци, но обемът им е сравнително малък.

"Приключихме проект за обследване за площадки и за временно съхранение на високоактивни отпадъци. Не е взето решение на национално ниво, чакаме какво ще покаже напредъкът на развитите държави в тази област", обясни Петров. Всяка площадка трябва да отговаря на редица технически критерии, но от обяснението на шефа на предприеятието не стана ясно къде се намират най-подходящите места.

България е изнесла за временно складиране и рециклиране голяма част от касетите си с отработено ядрено гориво. От 1989 до 1998 г. касети не са изнасяни, а от 1998 до края на 2009 г. в Русия се изпратени около 225 тона отработено гориво от блокове от I до IV и 415.2 тона от V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Това показва стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от правителството в началото на годината.

Дилян Петров подчерта, че в страната ще бъдат върнати обратно само ВАО от горивото, изпратено в Русия след 1989 г. и че ще има достъчно време за подготвка за приемането им. "Това са 11 контейнера с остъклени отпадъци, които са много малко на фона на цялото количество отработено гориво", каза шефът на държавното предприятие. По думите му 90 на сто от отпадъците, образувани при производството на електричество, са ниско и средноактивни. Те ще се погребват в специален склад, който ще е готов през 2015 г.

През май в АЕЦ "Козлодуй" беше открито хранилище за сухо съхранение на отработено гориво от реактори ВВЕР-440, с каквито разполагаха първите четири блока на централата. Съоръжението може безопасно да съхранява касетите в продължение на 50 години, а междувременно държавата, бизнесът и науката трябва да търсят дългосрочни решения за нарастващите количества ядрени материали.

Според Европейската комисия засега най-разумният вариант за справянето с ВАО е погребването им на няколкостотин метра под земята в дълбоки геоложки хранилища. С такива разполагат шепа държави по света, като съоръженията им все още са на експериментален етап или срещат трудности.