Броени дни след като обеща на синдикатите да се изчисли финансовият ефект от увеличаването на осигуровките с 2% още от догодина, премиерът Борисов пое ангажимент пред работодателите да не пипа нивата на вноските до 2013 г. Това заявиха всички представители на работодателските организации в сряда след среща сутринта с Бойко Борисов, социалния министър Тотю Младенов и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов.
Обещанието съвпада със средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство. От своя страна на срещата работодателите са подкрепили пакет от мерки, предложени от НАП, за подкрепа на бюджета на държавното осигуряване чрез увеличаване на събираемостта на вноските и изсветляване на фирмите в сивата икономика.
По-късно през деня след среща на бизнеса със синдикатите с арбитър социалният министър двете страни не стигнаха до консенсус за пенсионната реформа и стъпките за стабилизиране на системата. От профсъюзите продължават да настояват още от следващата година вноската за фонд "Пенсии"Пенсионната реформа не може да бъде отлагана повече. Ситуацията в НОИ е изключително драматична. Към края на годината заради намалените приходи непланираният дефицит ще е 206 млн. лв."
От думите му стана ясно, че другата седмица, на последното си заседание преди лятната ваканция, Министерският съвет ще одобри промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с пенсионната реформа. Какви точно ще бъдат те обаче ще се мисли до последно. "Разковничето остава осигурителната вноска. Продължаваме да правим разчети. Следващата седмица ще има решение на въпроса", каза Младенов и добави, че ще запознае предварително всички парламентарни групи с предлаганите промени в кодекса.
Пакетът от мерки за изсветляване на бизнеса включва две познати идеи - плащанията в брой да се ограничат до 5 хил. лв. и всички заплати да се превеждат задължително по банков път. От НАП предлагат и възможност в определени случаи данъчните да начисляват осигуровки по аналог със средния осигурителен доход за съответния бранш.
Става дума за ситуации, в които за една и съща дейност в две сравними като обороти фирми, опериращи на един и същ пазар, заплатите се различават в пъти, обясниха от работодателските организации. Само в тези случаи приходните инспектори ще имат право да определят доходната база за начисляване на осигуровките.
Мярката беше определена единодушно от представителите на бизнеса като средство за намаляване на нелоялната конкуренция от страна на сивата икономика. Според тях ще се предотврати практиката некоректните компании да плащат на черно по-големи заплати от декларираните пред НАП.
"Не може в един петзвезден хотел готвачите да вземат 600 лв., а в друг със същата категория заплатата за същата професия да е 3600 лв.", каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.
"Кешовите разплащания трябва да се ограничат, за да се спре плащането под масата", коментира директорът на приходната агенция Красимир Стефанов. Още в началото на юни той заяви, че ведомството е подготвило проектозакон, според който плащания в брой може да се правят само до 5 хил. лв. и всички сделки над тази сума трябва да стават само по банков път.
"Като цяло бизнесът подкрепя идеите", каза председателят на КРИБ Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал") пред БТА. Според него обаче прагът за кешови разплащания трябва да се огледа внимателно, "за да не се допусне банковите такси и допълнителните разходи да натоварят прекомерно фирмите. Сумата трябва да е такава, че да не пречи на стопанския оборот, защото инфраструктурата от банкомати и посттерминали не е толкова добре развита, че да позволи изцяло безкасово разплащане навсякъде", каза Прокопиев.
Според работодателите с предложените от държавата мерки ще се разшири базата, върху която се събират социалните осигуровки, и ще се попълнят липсващите приходи в пенсионната система. Едновременно ще се избегнат негативните ефекти от евентуално вдигане на вноските и премиерът е приел тази логика, обясни Прокопиев.
"Мерките ще намалят проблема със сивата икономика, но няма да го изкоренят. За тези идеи се говори отдавна, но те трябва да бъдат прилагани с последващ контрол, за да се направи така, че заобикалянето на закона да стане по-скъпо от влизането в правия път", коментира регионалният мениджър на "Виохалко" за България Антон Петров.
При преговорите по пенсионната реформа социалните партньори се обединиха единствено около целта през 2015 г. приходите от вноски изцяло да покриват разходите за пенсии и обезщетения, а след още пет години пенсията да замества 65% от трудовия доход. В подписаната обща позиция се казва още, че мерките за постигане на тези цели "към настоящия момент не могат да бъдат дефинирани коректно и обективно" в рамките на параметрите на бюджетната прогноза 2011 - 2013, приета от правителството във вторник.
От последвалите изказвания обаче стана ясно, че идеите за пътя, по който трябва да се стигне до стабилизирането на системата, продължават да са коренно противоположни.
Синдикатите одобряват мерките за засилване на контрола, но смятат, че чрез тях може да се преодолее само една трета от дефицита в НОИ, каза вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Той добави, че те няма да отстъпят от искането си още от догодина вноските да се увеличат с 2% и ще излязат на протести, ако правителството не го приеме.
Вдигането на вноските няма да реши проблема, а ще удари икономиката, контрираха шефовете на бизнес организациите. "Според прогнози на КРИБ през 2010 г. в българската икономика може да се привлекат инвестиции за около 2 млрд. евро. Ако осигуровките се увеличат, това няма да се случи", добави Евгений Иванов.
Мнения
Вдигането на осигуровките няма да реши проблемите на пенсионната система и НОИ. Това би демотивирало деловите среди и би забавило възстановяването и връщането на икономиката към растеж. Ограничаването на кешовите разплащания трябва да се огледа внимателно с идеята да не се допусне банковите такси и допълнителните разходи да натоварват прекомерно фирмите. Бизнесът подкрепя тези мерки, защото те ще нанесат удар върху сивата икономика.
Бизнесът е удовлетворен от общата политика на правителството да не се повишават данъчните ставки и осигурителните вноски, което е съществено в условията на криза, както и с намерението да не се вдигат заплатите на държавните служители. Разбрахме се с министър-председателя на този етап да не се говори за вдигане на осигуровките, тъй като това натоварва коректните работодатели. Първо трябва да има сериозен натиск върху тази част от бизнеса, която не плаща осигуровки върху реалните заплати.
Разковничето в преговорите между синдикатите и работодателите за пенсионната реформа остава осигурителната вноска. Промените не могат да се отлагат повече, защото ситуацията на НОИ е изключително драматична. През следващата седмица промените в Кодекса за социално осигуряване ще се гледат от правителството. Към края на 2010 г. непланираният дефицит в НОИ ще е 206 млн. лв. В макрорамката на бюджета е заложено дефицитът да намалее през 2011 г. с 50 млн. лв., през 2012 г. с над 300 млн. лв., а през 2013 г. с 570 млн. лв.
източник: dnevnik.bg