Прокуратурата отказва да разследва неправомерното включване в забранителните списъци

Прокуратурата отказва да разследва случаите на неправомерно включване в забранителните списъци. Обяснението е, че това е административно нарушение, а не е престъпление.( Днес прокуратурата представи справка за водените досъдебни производства, свързани с нарушаване на избирателното право.)
Става въпрос за грешно подадена информация от МВР, ръководено от шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов,  към Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която е в структурата на МРРБ.

На 16 април т.г.  в предаването "Факторът Кошлуков" по TV7 по повод сигнал на телевизията за неизчистените списъци на ГРАО бившият вече министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев лично се ангажира да направи проверка и заедно с МВР и ЦИК да актуализират списъците, за да има максимална честност, по думите му.

Впоследствие Плевнелиев беше издигнат от ГЕРБ за кандидат-президент, а заради грешна информация от МВР към ГРАО хиляди от попадналите неправомерно в нововъведения на тези избори забранителен списък за гласуване - с общо над 440 хил. души, не можаха да упражнят конституционното си право на глас. 

За втория тур въпреки конкретните предложения от неправителствения сектор и призива на омбудсмана към ЦИК да намери решение как тези хора да гласуват, доминираната от ГЕРБ избирателна администрация отказа да се ангажира с проблема.

Според юристи обаче прокуратурата може да се сезира по чл. 167 ал.1 от Наказателния кодекс. В него е записано, че "който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи избирателното си право, или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация". Прокуратурата е образувала 15 досъдебни производства за случаи на насилие или заплашване, но не и за "друг незаконен начин". Тук може да попадне именно неправомерното включване в забранителните списъци. Освен това основание за самосезиране е и комуникацията между отговорните институции - МВР, ГРАО и общините.

В. "Капитал" писа миналата седмица, че месец преди изборите ГРАОпризнава пред общините за грешки в списъците и дава инструкции как да ги отстранят "ръчно". На места писмото пристига късно и корекции не могат да бъдат нанесени. Никоя институция не поема отговорност за проблема, а от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, към което е и ГРАО, обвиниха за грешката избирателите, които е трябвало да проверят списъците сами.

Според Избирателния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина.