Необслужавните кредити ще нараснат до 17-18% в края на 2012 г. или началото на 2013 г.

Необслужваните кредити у нас (с просрочия над 90 дни) ще нараснат до 17-18% в края на 2012 г. или в началото на 2013 г. и това ще е най-високото им ниво. Най-рано това ще се случи при заемите в банкирането на дребно, при които за нарастването на необслужваните кредити е необходимо по-малко време. Това стана ясно от презентация за управление на кредитния риск на Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, която той представи по време на втората годишна конференция за управление на кредитния риск, организирана от ICAP Group.

Към края на септември тази година делът на необслужваните заеми от брутния кредитен портфейл по данни на БНБ е 14.45%. Тенденцията на влошаване на качеството на кредитите все още не е приключила, но обръщането на посоката вече е близо, посочи още Хампарцумян. По думите му, ако не се случат външни шокове, ние вече сме минали през най-лошото в това отношение.

Според данните, представени от банката, покритието на необслужваните заеми към края на 2010 г. (за тази година няма данни) е 37.1%. През 2007 г. то е било 73.6%, но тогава делът на тези кредити е бил 2.45%. Към края на първото полугодие на 2011 г. съотношението за оценка на риска е 2.45%, като най-ниското му ниво е било през 2008 г. - 0.74%.

В страните от Централна и Източна Европа, които преминаха през кредитен бум, оценката на риска е била подценявана в голяма степен. В най-голяма степен това недооценяване на риска важи за сегмента на потребителското кредитиране, става ясно още от презентацията.

По отношение на кредитирането данните показват, че България се е върнала на нивата от 1998 г., но към 2009 г. единствено у нас в сравнение с останалите страни от ЦИЕ няма отрицателен ръст на кредитирането. За 2009 г. нарастването на кредитирането е с 2.9%. Най-голямо е намалението на заемите в Унгария (-8.3%), Румъния (-7.6%) и Литва (-5.7%), показват данните на Уникредит Булбанк.

Според Левон Хампарцумян не може да има нищо общо между процесите, наблюдавани сега, и случилото се пред 1996-1997 г. у нас. Банковата система сега е стабилна и не е така податлива на промените на пазара. Най-важното в банковата индустрия днес са капиталовите изисквания, подчерта той. Моделите за управление на риска обаче могат да работят в среда, която да се смята за нормална. Ако има изключителни събития и обстоятелства, съществуващите модели за управление на риска не могат да работят, посочи още Хампарцумян.

И според Ричард Колард, ръководител "Управление на бизнес процеси" в IBM, когато се отклоним от нормалността, съществуващите модели за измерване на риска са трудно приложими. Според него кризата изисква "тотална преоценка" на взаимоотношенията между кредитните институции и техните клиенти.

По думите на Хампарцумян е необходимо да се работи в по-предвидима среда и банките да бъдат по-точни в измерването на риска.