Да върнем човешкото в бизнеса. Къде грешат компаниите в кризата?

Могат ли работодателите да използват кризата като възможност за промяна към по-добро?  Могат, и още как – е отговорът на двама млади предприемачи, които са на мнение, че фирмите не трябва да се управляват само от гледна точка на цифрите, а да се търси човешкият елемент.

Стив Кайл е роден в Австралия, но от 7 години живее у нас и когато споменава „българите“, говори в първо лице множествено число.

Боян Бенев пък е роден в България, но е израснал във Великобритания, на 16 години е регистрирал първата си фирма и вече е натрупал солиден опит като предприемач.

“В момента компаниите съществуват в балон. Имат цели за тази година, за следващата. Служителите в компанията сякаш не са от такова значение. В този смисъл кризата е положително нещо, защото е ясен знак, че нещо трябва да се промени към по-добро“, казва Боян. 

Стив също смята, че кризата си има и положителна страна, защото е възможност да разберем, че начинът на работа, който сме мислили за фантастичен, просто не е.  В кризата работодателите не мислят изобщо за служителите си, констатира той.

„Кризата е шамар в лицето, който те събужда. Управляваме компаниите и бизнеса не от гледна точка на хората, а от гледна точка на финансовите показатели – печалба и загуба. Напълно сме изгубили човешкия елемент. Виждаме какво става, когато управляваме от гледна точка на числата, а не на хората. Трябва да върнем човешкото обратно в бизнеса“, споделя Стив.

„Шефът прави това, шефът прави онова, аз правя това, което каже шефът. Ако сгреша, това е, защото шефът ми е казал да направя така. Нямам отговорност към работата, която върша“Чакай, може би това не е правилният начин, може би аз трябва да изискам промяна в работата, за да бъда щастлив". Проблемът в България е, че хората не знаят, че могат да изискат товa", отбелязва Боян. 

“Къде грешат компаниите? Създават по-голяма йерархия, повече процедури, увеличават разстоянието между хората, вместо да ги сближават, има все по-малко прозрачност, фокусът не е върху свободата и демокрацията на работното място, а върху авторитарния режим. Добрите служители напускат, а онези, които остават на работа, стават зомбита“, категоричен е Стив.

„Намаляваме креативността точно във времето, в което трябва да я увеличаваме, за да посрещнем предизвикателствата, породени от кризата“, смята Боян.

“Някои твърдят, че кризата е причинена от факта, че компаниите вече не поставят акцента върху иновациите и истинската промяна. Когато изгубиш креативността и иновацията, губиш двигателната сила на компанията си. Когато някой постоянно ми казва какво да правя, се чувствам като робот, а не като Айнщайн. Нелепо е“, казва Стив.

Боян е обнадежден от факта, че много от мениджърите в България са млади хора, които имат потенциала да се опълчат срещу статуквото. Трябва само леко да бъдат побутнати.

„Всичко се променя, ако ти искаш да се промени. Трябва да се дава повече свобода, на човека, който работи в тази компания, да може да влияе на пътя ѝ напред“, казва Боян. 
„От една страна, мениджърите трябва да окуражават идеите, но преди това трябва да приемат, че няма разлика между мениджър, изпълнителен директор и обикновен служител, те са еднакви и трябва да им имаш доверие в еднаква степен“, допълва Боян. 

Според него проблем в България – в обществото като цяло, не само в компаниите, е, че хората не чувстват, че имат право да предприемат действия. Просто си стоят и винаги говорят за „онези“. „Онези са с парите, онези взимат решенията, ние просто си стоим и сме бедни, гладни и тъжни. А всъщност ние създаваме „онези“, казва Боян.

“Самата структура на компаниите пречи на служителите да действат. Йерархията и безкрайните процедури например пречат да представиш своя идея – „О, трябва да отидеш при еди-коя си комисия, да подготвиш еди-какви си документи и да чакаш одобрение“, убеден е и Стив.

Естествено, витае страх, че ако дадеш на служителите си свобода, някои от тях ще се възползват – ще спрат да идват на работа, ще откраднат или просто няма да вършат нищо. „Да, може един или двама да злоупотребят, но като цяло хората ще ни възнаградят за свободата, която им даваме“, отговаря Стив. Той е готов да се обзаложи, че ако се сметнат парите, които компаниите дават за цялата система за контрол, с която се следят служителите – процедури, бюрокрация, дори камери за видеонаблюдение в офиса, цената ще е доста по-висока от това, което един може да открадне.

"Аз ще се правя, че работя, ти ще се правиш, че ми плащаш“, продължава Стив.

Той е категоричен, че недоверието ражда страх и негативизъм, а доверието – точно обратното – ражда позитивност. 
„Трябва да елиминираме страха на работното място. Страхът е враг на продуктивността. Когато се страхуваш или се притесняваш какво ще каже шефът ти, ако си споделиш мнението или си позволиш да критикуваш, ако се притесняваш, че няма да получиш повишение или някой ще ти забие нож в гърба, това никак не стимулира брейнсторминга“, посочва Стив.

„Работил съм в производствена компания, където наказваха работниците, ако има дефект в продукта. Не само че ги глобяваха, ами и трябваше да идват в извънработно време, за да го поправят. И това какво ги карат да правят – просто крият дефекта и той отива директно при клиентите“, разказва Стив. 

Стив Кайл е роден през 1972 г. в Австралия. Завършва психология в University of Arizona през 1995 г., а през 2003 г. получава MBA в Souther-Cross University, Австралия. Бил е маркетинг директор на ISIS 2000 в Аризона, генерален мениджър на BMC Media в Сидни, управляващ директор на Inherint в Сидни и главен изпълнителен директор на IT компанията Sciant AG, където е обявен за един от най-добрите работодатели в България. В момента е изпълнителен директор на Xentio, компания за информационни бизнес решения.  Той е предприемач, чиято страст е да създава компании, в които хората са вдъхновени да оставят следа с идеите и въображението си. Автор е на „Манифест на играта“ за българското издание на конференцията за споделяне на идеи TEDxBG. Живее в България от 7 години и в момента преподава в Софийския университет. 

Боян Бенев е консултант по стратегия и иновация за компании в България и чужбина. През 2007 г. е избран за “Млад предприемач на Великобритания" от списание Start Your Business. Автор е на “Малка книга за Бизнеса”, издадена през 2009 г.