Връщането към драхмата едва ли ще помогне на Гърция и ЕС

Политическата криза в Гърция задълбочи и без това сериозните икономически проблеми на страната. Премиерът Папандреу направи грешен популистки ход, предлагайки на народа да реши сам дали да приеме следващия пакет финансови помощи. В резултат търпението на лидерите на ЕС свърши и те почти в прав текст намекнаха, че с това отношение към собствените си дългове, гърците нямат място в еврозоната.

Изглежда заплахата проработи. Папандреу се смири  с неизбежното и се очаква днес да подаде официално ставка. В бъдещото коалиционно правителство ще участва и опозицията и изглежда нещата ще потръгнат. Може ли обаче Гърция все пак да излезе от еврозоната и дали евтината драхма ще спаси гръцката икономика, пита руският вестник "Известия".

На първо място все още не съществува механизъм за излизане от валутния съюз на ЕС. Законодателството не предвижда отказване от еврото и връщане към националните валути. Анализаторът Алексей Вязовский от "Калита-Финанс" смята, че в момента този механизъм вече се разработва.

"Ако тази процедура бъде въведена с закон, то това само по себе си ще успокои пазарите", уверено казва Вязовский. Ана Богдюкевич от анализаторския отдел на Газпромбанк добавя, че ако наистина бъде взето решение Гърция да излезе от еврозоната,  това ще отнеме много дълго време, защото досега прецеденти няма.

Рисковете това да се случи са по-малки, отколкото през миналата седмица, казва Богдюкевич. Ако Гърция излезе от еврозоната, тя рискува да загуби и други страни. А това може да доведе до много по-сериозни разходи, отколкото тези за спасяване на проблемната гръцка икономика.

На практика отказът на гърците от еврото или насилственото връщане към драхмата би означавал край на Европейския съюз като такъв, смята в. "Известия". Не случайно тази идея е била опровергана на всички нива в Европа. Йозеф Акерман, председател на Deutsche Bank, побърза да заяви, че изоставянето на еврото от  Гърция може да се окаже заразно и да въздейства на други слаби държави в ЕС.

Връщането към драхмата няма да помогне и на самата Гърция. Теоретически преходът към много по-евтината от еврото драхма чрез девалвация би могъл да помогне на гръцките производители, а оттам и на цялата национална икономика. На практика обаче гърците не произвеждат конкурентни стоки, които да увеличат износа и да подобрят икономическата ситуация. Гръцкият туризъм също не може да спаси икономиката на страната.

В случая с Гърция ефектът от девалвация на драхмата няма да е бъде видим, смята анализаторката Богдюкевич. С нея е съгласен и Ариел Черний от Allianz. Той напомня, че задълженията по изплащане на кредитите няма да изчезнат, дори и ако Гърция излезе от еврозоната.

"Те ще трябва да си плащат в евро, защото са взимали в евро. Освен това, ако Атина се върне към драхмата, кредитът ще стане още по-скъп. Гърция и сега не може да връща дълговете, какво ще стане, ако размерът на плащанията нарасне още?" пита Черний, цитиран от в. "Известия".

По думите на анализатора единственият изход от създалата се ситуация е отпечатване на още пари, за да може да се помага на Гърция и занапред. Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче не е готова на такава стъпка, защото тя би провокирала ръст на инфлацията в еврозоната.

Началникът на анализаторите в FOREX Club Андрей Диргин вижда решението на гръцкия проблем в самите гърци. Според Диргин правителството трябва да започне да изпълнява обещанията, които бяха дадени още в края на юни.

"Да, в края на годината БВП на Гърция ще се свие със 7%. Бюджетният дефицит ще е повече от 9 на сто. Но ролята на Гърция в БВП на общоевропейско ниво не е толкова голяма, тя е само 3%. Затова дълговата криза в държавата въпреки всичко не е фатална. Гръцките власти можеха отдавна да започнат да действат най-малко като започнат обещаната програма за приватизация. Досега най-големият проблем е нежеланието на ръководството в Атина да приема силни решения", смята Диргин.

Гърция обаче може да се окаже малкият европейски проблем. Още през лятото стана ясно, че дълговите задължения на Италия са достигнали опасни нива. Тогава оптимистите казаха, че силната италианска икономика ще се справи и не трябва Италия да бъде сравнявана с Гърция. Доходността по италианските дългови книжа обаче достигна критичното ниво от 6.58% (в развитите икономики за критично ниско ниво се считат 7%).

"Бъдещето на еврозоната може да бъде много тъжно", казва Алексей Вязовский. "Ако ЕЦБ се откаже да купува италиански облигации, това ще взриви пазарите."

Така засега Вязовский вижда само два изхода от кризата – разпадане на еврозоната и приемане на всички последствия от това, или напротив – още по-голяма консолидация на икономиките, отваряне на общ пазар за еврооблигации, централизация на данъчните служби и т.н. Тази стъпка обаче би означавала загуба на финансовия суверенитет на страните от еврозоната. На практика обаче те нямат какво да губят, смята в. "Известия" и казва, че финансовият суверенитет в момента е привилегия само на най-развитите членки на Европейския съюз.