Шистовият газ – "минимални щети" или "отрова за Добруджа"

Хидроразрив, хидроудар, хидравлично разбиване, разпукване или... фракинг. Зад тези звучащи странно, но еднакви по значение понятия стои технология за добив на природен газ от шистови скали чрез впръскване на вода, пясък и химикали.

Шистите са разположени на голяма дълбочина и вероятно съдържат значителни количества газ – достатъчни, за да сринат международните му цени.

Извличането обаче крие неизвестни и рискове, които предизвикават остра полемика между защитниците и противниците на фракинга (от англ. fracking). В петък тезите им се сблъскаха за пореден път на дискусия, проведена по инициатива на Българската стопанска камара, информационния сайт www.3e-news.net и Института за енергиен мениджмънт.

В България напрежението около добива чрез фракинг започна да се усеща през юни. Тогава правителството обяви, че след конкурс е избрало американската петролна компания "Шеврон" (Chevron) да проучва за шистов газ блок с площ близо 4400 квадратни километра край Нови пазар.

"Минимални, поправими и управляеми"

Министрите на икономиката Трайчо Трайков и на околната среда Нона Караджова в петък отново настояха проучвания за шистов газ да има, но при спазване на най-високите екологични изисквания.

Плановете на "Шеврон" трябва да бъдат разгледани по няколко процедури на българското екологично законодателство, а Караджова е поискала отговор от Европейската комисия дали може да се приложи оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), която на практика не се изисква за тези проучвателни дейности.

Ангел Славчев, активист срещу фракинга във "Фейсбук", обвини властите, че си затварят очите за съществуващ добив на шистов газ край с. Рогозина, Генерал Тошево. Екоминистърът обаче твърди, че досега във ведомството й не са внасяни документи за търсене на шистов газ и ако действително се извършват такива проучвания, те са незаконни.

"Когато те ("Шеврон" – бел. авт.) подпишат договора, това ще е основание да представят своята работна програма в министерството на екологията и там да бъдат извършени всички оценки, за които говори министърката", обясни Трайчо Трайков. Той увери участниците в дискусията, че фракингът не е по-различен от методите за конвенционален добив на газ и че се прилага от 50-те години. По думите на икономическия министър властите ще направят всичко възможно рисковете и щетите да са "минимални, поправими и управляеми".

"Ние трябва да знаем дали нашите деца ще бъдат осигурени с допълнителен енергиен ресурс като резерва", подчерта Караджова. "И за най-конвенционалния сондаж ще приложим всички процедури".

Думите на Караджова и Трайков бяха подкрепени от експертното становище на консултанта Христо Казанджиев, бивш шеф по подземните богатства в икономическото министерство. "Хидроразривът не може да предизвика замърсяване. Това е импулсно въздействие на смес от вода, пясък и малко количество химикали, което създава пукнатини в съответния пласт. Ролята на пясъка и химикалите е да не позволят на пукнатините да се затворят преди да е извлечен газа", разказа експертът

 

Лобиране, отравяне, радиация

Атмосферата в залата стана напрегната след като бившият евродепутат Душана Здравкова, която се представи като защитник на гражданите на Нови пазар, заяви, че по темата не може да се води нормален диалог, тъй като Трайков нарекъл противниците на шистовия добив "лъжци". (Здравкова бе кандидат за вицепрезидент на България заедно с кандидатиралият се за държавен глава Алексей Петров - бел.ред.)

Всъщност икономическият министър изрази надежда, че форумът ще изчисти спекулациите и лъжите, които витаят в публичното пространство. Дюдюканията по адрес на министрите обаче не спряха, чуха се обвинения в лобиране в полза на чужда компания.

Екоактивистите изразиха сериозни съмнения около съдържанието на сместа, използвана за фракинга, и сеизмичното въздействие на метода. Мариана Христова, която през последните месеци беше сред организаторите на гражданските протести срещу намеренията на правителството, се усъмни, че при хидроразрива се използват отровни и радиоактивни вещества. По думите й ако възникне пробив в бетонните пръстени на само една сонда, това ще доведе до "отравяне на цяла Добруджа", тъй като под Североизточна България е разположен голям водоносен пласт.

Христо Казанджиев обясни, че ако има следи от радиоактивност, то те се дължат на естествената радиация в отломките от скали, които попадат на земната повърхност с отпадъчните води от фракинга.

Опитът на Полша

За да помирят лагерите "за" и "против" шистовия добив, организаторите на дискусията бяха поканили полски експерти, които да споделят реалния си опит в проучванията. "По закон, който действа от януари, всеки отделен сондаж подлежи на екооценка. Всяка компания прави собствени проучвания, за да е подготвена в случай на искове срещу нея", обясни регулациите Павел Поправа, шеф на лаборатория в Полския геоложки институт.

По думите му 99.5% от нагнетяваната в земята смес е от вода и пясък, а останалите 0.5% съдържат основно вещества за смазване и превръщане на течността в гел. "Няма никакви радиоактивни добавки", подчерта експертът. Поправа призна, че по-рано са се използвали и бензени, тъй като се оказало, че са канцерогенни, компаниите вече не ги влагат в сместа.

През последните три – четири години Варшава е разрешила на 15 компании да търсят шистов газ в около 70 участъка. "Полша иска да оцени с какви количества разполага и каква част от тях са рентабилни за добив", каза полският посланик в София Лешек Хенсел. Досега в страната са направени около десетина сондажа, но до три години броят им ще достигне 200.