Сметната палата откри "престъпно посегателство" във финансовите отчети на Министерството на земеделието

Министерството на земеделието и храните е получило отказ от заверка на годишния си финансов отчет за 2010 г. от Сметната палата. Това е единственото ведомство с такъв отказ сред одитираните общо 172 бюджетни организации, обяви днес председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров. Тазгодишният одит за на палатата е включил 42 министерства и централни ведомства, 94 общини и 36 висши училища.

В основата на отказа е констатираната лоша отчетност на земеделското министерство за активите му – недостатък и на много от останалите министерства. Конкретната причина агроведомството да не получи годишната си заверка обаче е пълната липса на данни за хидромелиоративните съоръжения на министерството в страната – поливната инфраструктура, която е публична държавна собственост. Многобройните язовири, диги, тръбопроводи и други съоръжения в цялата страна до този момент не са инвентаризирани, остойностени и осчетоводени като активи. "Имало е престъпно посегателство - умишлено изтриване на цялата база данни,", каза Димитров.

Oт земеделското министерство коментираха, че "престъпното посегателство" се е случило през миналата година, когато бе взето решение за закриване на агенцията по хидромелиорации и прехвърляне на дейността й в самото министерство. Тогава ликвидационната комисия е установила, че от дирекцията по финанси в агенцията е изчезнал софтуер, който съдържа счетоводната информация за активите на институцията. Тогава е бил подаден сигнал и до прокуратурата, обясниха от ведомството на Мирослав Найденов пред dnevnik.bg.

Тъй като няма как да се опишат активите, от земеделското министерство също са искали финансовия им отчет да не бъде заверен от Сметната палата. В следващите шест месеца пък ще се прави нова оценка на активите на бившата агенция по хидромелиорации, казаха още от ведомството, като за целта ще бъде обявена обществена поръчка за външен оценител.

Той ще трябва да оцени 8 язовира, 27 дунавски диги, 75 отводнителни помпени станции и други съоръжения, стопанисвани от закритата вече институция. Земеделското министерство вече е завело 14 язовира за 191 млн. лв въпреки липсата на счетоводни данни, казаха още от ведомството. По груби оценки всички активи трябва да бъдат за около 300 млн. лв.

Според доклада на Сметната палата във финансовия отчет не са осчетоводени 11 язовира- "Малко Шарково", "Сопот", "Пчелина", "Тракиец", "Тополница", "Бели Лом", "Съединение", "Тракиец", "Дяково", "Порой" и "Ахелой". Всички те или нямат издадени актове за публична държавна собственост към края на 2010 г. или имат актове, но в тях не е посочена стойност.

Отделно други шест язовира- "Панчарево", "Тича", "Кула", "Ястребино", "Горни Дъбник" и "Рабиша", са заведени на занижени стойности.

Отказът за заверка на годишния отчет няма да доведе до преки санкции за МЗХ, каза председателят на палатата. Съгласно закона за държавния бюджет обаче той обаче може да послужи за основание финансовото министерство като наказателна мярка да ореже от годишните средства за земеделието, посочи Димитров. Досега такава санкция не е налагана, добави той. Резултатът от негативните констатации до момента е само един уволнен главен счетоводител, който бил отговорен за лошата отчетност на МЗХ, каза шефът на дирекция "Финансови одити" в палатата Пепа Хаджиева. Земеделският министър Мирослав Найденов е поел ангажимент данните да бъдат събрани и публикувани до средата на 2012 г.

Отказът за заверка е прецедент сред министерствата. МЗХ и в предишните години е получавало заверката си с "резерви". По думите на Валери Димитров, тазгодишният отказ се дължи на факта, че палатата тази година за пръв път е навлязла в дълбочина в дейността на ведомството. Миналата година такъв е получила само една община – Дългопол, казаха от Сметната палата.

С "резерви", т.е. със сериозни пропуски, които водят риск от лошо управление и злоупотреби, са били одобрени отчетите на 47 институции и висши училища, т. е. 27 % от всички одитирани. Сред тях са Министерският съвет и 10 ведомства - министерствата на финансите, на вътрешните работи, на външните работи, на отбраната, на транспорта, на социалната политика, на околната среда, на физическото възпитание, както и Националната служба за охрана при президентството, и Националната разузнавателна служба. Сред висшите училища с лоша отчетност са икономическият университет в София (УНСС), Икономическият университет във Варна, Националната художествена академия, Югозападният университет в Благоевград.

Финансовите отчети на институциите вече ще са публични, обявиха от палатата. Съгласно разпоредби в тазгодишния закон за бюджета всяко ведомство, както и държавните университети вече трябва да публикуват на интернет сайтовете си годишния си отчет, посочи Димитров. Досега те не са били публични, съгласно все още действащ регламент в Закона за счетоводството, според който публичните органи не са длъжни да публикуват отчетните си доклади.

Според шефа на Сметната палата, традицията на лошите отчети се дължи отчасти на факта, че в България все още "няма заинтересован потребител", т.е., че гражданите не държат сметка на институциите за публичните средства. Ако в частния сектор някоя компания не получи заверка на финансовия си отчет, това автоматично би сринало акциите й и позициите й на пазара, посочи Димитров.