ЕurActiv: Българите дишат убийствено мръсен въздух

Хроничното замърсяване прави България едно от най-смъртоносните места за живеене в света заради лошото качество на въздуха, пише онлайн изданието EurActiv. Това се случва на фона на дългогодишни усилия за подобряване на контрола и спазване на стандартите на ЕС.

От присъединяването си към съюза през 2007 г. страната отбелязва напредък в подобряването на екологичния контрол и приемането на правила за опазване качеството на въздуха, водите и околната среда. Според анализатори обаче тези правила остават на хартия и прилагането им се неглижира и от националните, и от европейските институции.
 

Bulgaria's killer air exposes wider EU problems"Разполагаме с много добри закони и системи за наблюдение, казва за EurАctiv Георги Стефанов, експерт по климатичните промени и политики в природозащитната организация WWF. Имаме всичко освен прилагане на законите."

Докато ЕК обмисля промени в директивата за качеството на въздуха от 2008 г. анализатори твърдят, че България, наред с други страни от ЕС, се проваля в прилагането на екологичното си законодателство. Очаква се Комисията да затегне стандартите за качество на въздуха най-късно до 2013 г.

Тежката индустриализация остави тежко наследство на България с края на комунистическия режим през 1989 г., пише още EurАctiv. Но днешните проблеми на страната са причинени най-вече от овехтяла енергийна и индустриална инфраструктура и от застаряващия транспортен парк.

Бедността също допринася, коментира Георги Стефанов, защото големи общности в страната са зависими от дърва и други мръсни горива за отопление и готвене. Тези горива изпускат опасни вещества, които влошават качеството както на въздуха в самите домакинства, така и на този в градовете.

Лошото качество на въздуха има смъртоносни последствия в България и Румъния. Преди тях по смъртност причинена от замърсяване на градския въздух се нарежда единствено Армения, по данни на Програмата за развитие на ООН (UNDP).

Според публикувания този месец Доклад за човешкото развитие на UNDP за 2011 г., годишната смъртност причинена от лошо качество на въздуха е малко по-висока в Румъния - 439 смъртни случая на 1 млн. души в сравнение с 437 в България. Страната ни обаче е на челно място в Европа по интензивност на замърсяването на въздуха и се нарежда първата четвърт на най-замърсените от всички 187 страни, включени в доклада.

България и Румъния обаче не са единствените - до момента Еврокомисията е предприела мерки срещу 20 страни членки на съюза за нарушения в областта на качеството на въздуха.

Здравни специалисти в ЕС смятат, че качеството на външния и вътрешния въздух не получава достатъчно внимание. "Много от политическите решения, които се вземат в момента, неглижират или подценяват здравните последствия, твърди Юха Пеканен, лекар оглавяващ отдела за здраве и околна среда във финландския национален институт за здравна и социална политика.

Според Пеканен замърсяването на въздуха представлява сериозна заплаха за здравето, като само във Финландия 2000 души годишно умират поради продължително излагане на фини прахови частици. Той призовава за по-строги политики за предотвратяване на замърсяването чрез използване на по-чисти горива и подобряване на енергийната и транспортната ефективност.

Природозащитници се притесняват също, че разнопосочни политики като насърчаването на употребата на дизел и биогорива или субсидирането на енергетиката от въглища са в противоречие с необходимостта от подобряване качеството на въздуха.

По данни на Европейската агенция по околната среда през 2000 г. мръсният въздух е допринесъл за преждевременната смърт на 370 000 души в Европа, като най-голяма роля за това имат серният диоксид, отделян при изгарянето на въглища, и оловото от автомобилните горива. Агенцията прогнозира, че дори при по-строги стандарти за качество на въздуха и драстично намаляване на токсичните вещества смъртността през 2020 г. ще бъде около 230 000 души.

Статистиките на агенцията сочат, че през изминалото десетилетие между 20% и 50% от градските жители са били изложени на концентрации на фини прахови частици над допустимите дневни стойности. Това води до различни здравни последствия – от краткосрочни като сърбеж и дразнене на очите до дългосрочни като различни дихателни, сърдечно-съдови и ракови заболявания.

ЕС стимулира дизела с предимство пред бензина, защото е по-ефективен и отделя по-малко CO2, но той произвежда по-голямо замърсяване с прахови частици, което е опасно за хората. Биогоривата са по-чисти от изкопаемите, но производството им може да се окаже по-вредно за качеството на въздуха.

Дори променящото се отношение към безопасността на ядрената енергия може да допринесе за влошаването на въздуха, тъй като в краткосрочен план ще са нужни повече фосилни горива, които да компенсират извежданите от употреба ядрени мощности.

България е осъществила сериозен напредък в мониторинга на замърсяването и си партнира с Румъния за наблюдение на качеството на въздуха в граничните райони по поречието на р. Дунав, което е изискване по международните спогодби за трансграничното замърсяване.

България обаче има да работи още много, за да приложи на практика националното и европейското законодателство, което е приела на хартия, се казва още в публикацията на EurАctive. Миналата година ЕК предупреди страната, че е превишила пределните стойности на серен диоксид, който обикновено се изпуска от ТЕЦ-овете на въглища и е предпоставка за киселинни дъждове. В голяма концентрация газът може да причини сериозни дихателни проблеми у хората.

Георги Стефанов от WWF разказва, че често подава сигнали към властите в района на София, в който живее за незаконно изгаряне на отпадъци или автомобилни гуми, които се палят, за да се отделят по-лесно металните части, които могат да се предадат за рециклиране. Сигналите му обаче остават без последствия.

Остарелите превозни средства, които най-често се внасят на старо от други страни в ЕС, също допринасят за градския смог. Това според Стефанов може да се преодолее чрез облагане на най-замърсяващите автомобили с по-високи данъци. Държавата и общините реагират по-бавно от частните компании за модернизиране на публичните енергийни и топлоенергийни съоръжения.

"Никой от нашите политици не прави връзка между качеството на въздуха и здравето", смята Стефанов. А ЕК по думите му е твърде пасивна в прилагането на стандартите за качество на въздуха и други екологични регулации. "Те чакат, чакат и става твърде късно", коментира той.