"Ройтерс": 4 седмици обратно броене до спасяването на еврозоната

Европейските лидери имат по-малко от месец, за да договорят друга голяма сделка за спасяването на еврозоната. Заразата на финансовите пазари може да се наложи да се влоши, за да им помогне да се концентрират. Това коментира в свой анализ "Ройтерс".

В това кратко време германският канцлер Ангела Меркел трябва да обедини нейната коалиция зад възможни непопулярни решения, а френският президент Никола Саркози  да действа, за да защити крехката стабилност на първокласния рейтинг на страната от ААА.

Новите лидери на Италия и Гърция трябва да дадат начало на още финансови рестрикции и икономически реформи въпреки липсата на политическа подкрепа за тях и протестите. Новите управляващи в Испания, които ще стана ясни на изборите в неделя, трябва да убедят инвеститорите, че ще вземат всички мерки, за да върнат конкурентоспособността на икономиката.

А Европейската централна банка може да се наложи да вземе предвид факта, че най-голямата заплаха пред еврозоната са рецесията и рискът от дефлация, отколкото инфлация.

Ако всички тези условия бъдат изпълнени, тогава Меркел, Саркози и лидерите на европейските институции и МВФ може да са в състояние да представят по-убедителен от последния план за справяне с дълговата криза и овладяването на заразата.

Крайъгълните камъни

Няколко са важните неща, за които трябва да се следи до 9 декември, за когато е насрочена срещата на ЕС на върха – последната за тази година. Очаква се на нея да се оформят шансовете за успех при решаването на проблема.

Изглежда, Меркел излезе по-силна от конгреса на своята партия тази седмица без завързани ръце от страна на евроскептиците. 

Като призова за "повече Европа" като решение за кризата, без да уточнява какво конкретно има предвид, тя си остави пространство за маневриране. Опитите от страна на нейни съпартийци да я ограничат, като например поискат изхвърляне от еврозоната на финансовите нарушители, бяха осуетени.

Коалиционните партньори на Меркел в правителството – Свободните демократи - остават несигурен фактор с пословичния си евроскептицизъм, но политически анализатори казват, че те нямат избор.

Ситуацията на Саркози е по-трудна на фона на изборите, които предстоят след 6 месеца.

Неговото правителство миналата седмица прие втори пакет с мерки за орязване на дефицита през следващата година, но Европейската комисия каза, че са нужни още действия в светлината на прогнозите са отслабване на растежа. Франция отговори, че вече е направила достатъчно.

Пазарите реагираха негативно - частично, защото се очаква увеличаване на данъците, а не орязване на разходите, но също и заради неблагоприятните икономически прогнози. Френските банки имат огромна експозиция към италиански дълг, а над цялата ситуация тегне и несигурността в очакване на резултатите от изборите.

Меркели и Саркози се очаква да се срещнат на 7-8 декември в Марсилия по време на конгреса на Европейската народна партия, която доминира в европейските правителства.

Преди това обаче през следващата седмица от страна на ЕК се очаква да се оформят предложения за по-строго управление на икономиката в еврозоната и да се публикува документ за обсъждане по ожесточено атакуваната идея за емитирането на общи европейски облигации.

Европейските финансови министри се срещат отново на 29 и 30 ноември, за да се опитат да довършат плановете за стабилизиране на европейския спасителен фонд (EFSF), за да се осигури гаранция за облигациите на задлъжнелите държави и да се привлекат чуждите инвеститори да купуват европейски дълг.

Обаче този план се изправя пред юридически проблеми и неодобрение от страна на пазарите и, изглежда, не особено вероятно да се осигури желаната защита срещу пазарния негативизъм в кратък срок.

Набор от икономически индикатори, които ще станат известни по-късно през месеца – бизнес климат, потребителско доверие и индустриални поръчки, – би трябвало да дадат по-ясна картина за това колко сериозен е икономическият спад.

Това оформя фона, на който ръководството на Европейската централна банка на 8 декември ще трябва да вземе ключово решение дали отново да намали водещата лихва в еврозоната от сегашното й равнище от 1.25 на сто и дали да вземе по-смели мерки за стабилизиране на пазара на облигации в европейския валутен съюз.

ЕЦБ е подложена на масиран международен и пазарен натиск да интервенира по-решително, за да предпази Италия и Испания, но засега институцията дава отпор на тези призиви, пренасочвайки ги към отговорността на националните правителства за фискалната политика.

Политиците от ЕС казват, че всяка по-голяма сделка е вероятно да включва по-дръзко поведение от страна на ЕЦБ в отговор на по-активно прилагане на ограничителни мерки и реформи от страна на Рим и Мадрид.

Възможностите

Политическите възможности, сложени на масата, са широкоизвестни:

- Втори спасителен пакет за Гърция за 130 млрд. евро, който включва 50% доброволно отписване на гръцки дълг от страна на частния сектор. Това зависи от способността на Атина да изпълни поетите фискални ангажименти, да приложи по-строги реформи и да напредне с приватизационната си програма. Алтернативата е тежък фалит на страната, който може да нанесе големи щети и извън нейните граници.

- На Италия може да се наложи да поиска помощ от МВФ освен ако икономическият екип от технократи на новия премиер Марио Монти не убеди инвеститорите, че страната е на правилния път на устойчива фискална консолидация и ще се прилагат осигуряващи растеж реформи в пенсионната система, пазара на труда и регулациите.

- Френското предложение Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) да действа като банка и да може да заема пари от ЕЦБ остава на дневен ред въпреки отхвърлянето на идеята от страна на Германия и ЕЦБ миналия месец. Париж е много вероятно да поднови това си предложение през следващите седмици.

- Още няколко промени, които включват EFSF, ЕЦБ и МВФ, бяха отхвърлени от Берлин и Франкфурт. Те изискват или да се използват правата на еврозоната за заемане от МВФ, за да се осигури капитал за спасителния фонд, за да може той да купува с него облигации, или да се разреши на ЕЦБ да кредитира МВФ със същата цел. "Пуристите" в ЕЦБ декларираха, че всички тези опции са незаконни.

- ЕЦБ може да смени курса и да спре "замразяването" на всички покупки на държавен дълг, като заеме еквивалентна сума от пазара. Това ще й позволи да купува повече облигации, като на практика печата пари – европейската версия на така нареченото количествено улеснение (QE), практикувано от Федералния резерв на САЩ и от Bank of England.

- Основното несъгласие за печатането на пари от пазителите на банковото "правоверие" е, че това може да доведе до инфлация. Обаче, ако еврозоната рискува да изпадне в дефлация заради рецесията и балансите на банките се свият, може това несъгласие да изгуби тежестта си.

- Еврозоната може да направи първата стъпка към емитирането на общи гарантирани облигации, след като постигне малко повече икономическа интеграция, когато членките на ЕС приемат ограничения върху суверенитета на националните си бюджети. Засега Германия твърдо е несъгласна с емитирането на общи европейски облигации.

- Някои стъпки към по-стриктна финансова дисциплина в еврозоната се очаква да бъдат част от всяка нова сделка. Холандското предложение за европейски бюджетен комисар с право да се меси в националните финансови политики на редовните нарушители може да стане ключов елемент в успокояването на кредиторите на северно европейските държави.

Така или иначе някои от тези, които най-много настояват за по-стриктен контрол, са най-резервирани към всякакви промени в европейския договор, които биха изисквали референдум.