Нека да ви кажа, какво може да вгорчи деня ми – моментите, когато срещам хора, нацупени без причина, негативни, винаги скептични, оплакващи се за какво ли не, без капка такт и нормално отношение.
Действат ми натоварващо, затова се опитвам да избегна всякакви контакти с подобни „хронично“ кисели хора.
Оставят ми ужасно горчив спомен, който предпочитам да забравя колкото се може по-бързо.
Да си призная и аз не винаги успявам да бъда изцяло позитивно настроена, но не заради друго, а защото като всяка друга жена в повечето случаи реагирам много емоционално.
Обикновено не ми помагат методите с повтаряне на умни сентенции, техники за дишане за овладяване на негативните емоции и т.н., които би трябвало да активират позитивното ми мислене.
Обаче има едно нещо, което винаги ме кара да се осъзная и това е, колко е важно излъчването и отношението ни към другите и към нас самите.
Негативните мисли и даже думи, които използваме излъчват нещо неприятно и отблъскващо.
Трудно е да се опише, но предпочитам да не се превръщам в ходеща отрицателна емоция, особено когато ми се налага да общувам с много хора. По един или друг начин емоциите на другите инстинктивно ни влияят.
Особено по-чувствителните хора винаги са в състояние да усетят „аурата“ на човека срещу себе си, затова няма нищо странно във факта, че за предпочитане е да се намираме около позитивни личности.
И те като всички останали, разбира се, имат проблеми и неприятности, за които трябва да мислят, но въпреки това продължават да се усмихват.