Германия и Франция скоро ще обявят финансов Шенген

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози планират решителни стъпки, включително бързото подписване на нов Пакт за стабилност, за да се пресече разрастването на дълговата криза в еврозоната.

Това съобщават в днешните си броеве в. "Велт ам Зонтаг" и "Уолстрийт джърнъл".

Става дума за готовността на Германия и Франция да сключат с още няколко държави своеобразен финансов Шенген за много по-тясна интеграция, пишат двете издания.

"Велт ам Зонтаг" твърди, цитирайки германски правителствени източници, че обявяването на плана може да стане още в следващите дни от Меркел и Саркози. "Уолстрийт джърнъл" уточнява, че това може да е факт преди срещата на върха на ЕС на 9 декември.

И в двете издания се обяснява, че този план съдържа серия от двустранни споразумения и е много по-бърз за реализиране от тромавата процедура по подготовка, внасяне и одобряване на поправки в Лисабонския договор - основополагащият документ на ЕС.

"Велт ам Зонтаг" посочва, че прилагането на новия Пакт за стабилност на еврото може да започне още от началото на 2012г. Едва след това ще последва процедурата за промяна в Лисабонския договор.

В споразумението ще има много по-строги правила за допустимия национален дефицит на всяка страна, използваща единната европейска валута, и по-широки права за външен контрол над националните бюджети.

Европейската централна банка ще започне да играе много по-активна роля в борбата с кризата. Институцията е независима и правителствата в еврозоната не могат да й нареждат какво да прави, но на всички е ясно какви са очакванията към ЕЦБ, пише "Велт ам Зонтаг".

"На базата на тези мерки би трябвало в ЕЦБ да има мнозинство за предприемане на по-силна интервенция на капиталовите пазари", се казва в статията. В нея се цитира централен банкер, който казва: "Ако политиците могат да се споразумеят за всеобхватни мерки, ЕЦБ ще помогне". Други негови колеги обаче продължават да пазят независимостта на банката и се опасяват, че нейна намеса на паричния и на дълговия пазари ще съсипе изтъняващото доверие на инвеститорите към еврото.

Планът още не е финализиран, но от сега е ясно, че в него ще залегне принципът от Лисабонския договор той да влезе в сила, когато поне 9 от 27-те страни в ЕС имат споразумение, пише "Уолстрийт джърнъл". Така не се налага събирането на пълно единодушие на 27 държави, необходимо за промяната на основополагащия договор на целия съюз.

Одобряването на поправки в Лисабонския договор - ако изобщо се приеме от всички в съюза - е оплетена процедура, защото в едни държави това става в парламента, докато в други е нужен референдум.

Този "финансов Шенген" няма да е достатъчно оправдание за създаването на колективни дългови облигации на еврозоната, твърди германски представител пред "Уолстрийт джърнъл". Берлин в момента е против този инструмент, предложен тази седмица от Европейската комисия под името "Облигации на стабилността", но ЕЦБ би могла да стабилизира разклатените от спекуланти и недоверие дългови пазари, продължава изданието. Във Франкфурт внимателно следят дебата в Германия, но на няколко пъти бордът на ЕЦБ е взимал решения против предпочитанията на Берлин, припомня вестникът.

Жак Атали: Еврото може да рухне по Коледа

Еврото може да претърпи крах като валута още по Коледа, ако на ниво Европейски съюз не се предприемат адекватни антикризисни мерки. Това предупреждава френският икономист Жак Атали, бивш изпълнителен директор на ЕБВР и смятан за водещ идеолог на глобализацията.

"Въпросът е дали по Рождество ще имаме евро. Шансът е 50% единната валута да оцелее или вече да е в процес на разруха", каза Атали.

Той призовава да се позволи на ЕЦБ да изкупува дългови облигации на закъсалите държави в еврозоната. В същото време те трябва да бъдат лишени от част от финансовия си суверенитет, като се въведе наднационален контрол над бюджетите им. Нужни са и промени в законодателството на ЕС, изброява Атали трите задължителни стъпки.

"Първата може да се въведе за 5 минути, втората - за седмица, а третата - след 6 месеца. Но и въвеждането на трите трябва да започне едновременно. В противен случай ни предстои катастрофа."

Дълговата криза в еврозоната е на ръба да излезе извън контрол, след като голямата част от държавите в нея нарушават основни параметри на стабилността. Общият им дълг е 89% от БВП при таван от 60%, както е определено в споразуменията от Маастрихт. Този праг е надминат не само от периферните икономики (Гърция - около 166%, Португалия - 106% от БВП), но и големите Германия (83%), Франция (87%), Испания (67%) и Италия (121%).