Потъващото евро

Създателите на добрия кораб, наречен евро, са искали да построят най-големия презокеански плавателен съд на века. Обаче, както всеки вече знае, той е бил проектиран само за плаване в безоблачно време, без спасителни лодки и с анархичен екипаж. Корабният устав за икономическа навигация е бил слабо развит, а освен това и често нарушаван. Когато преди две години този кораб се натъкна на подводни скали, водата започна да нахлува от каюта в каюта.

„Положението е изключително сериозно, може би най-сериозното за последните 18 месеца”, заяви тази седмица председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу. Той обяви две последни инициативи в опитите за предотвратяване на гибелта. Едната е „зелената книга” на възможностите за емитиране на общи еврооблигации. За да балансира това обединяване на дълговете, Барозу предложи засилен контрол върху националните бюджети от страна на Брюксел, включително с правото да препоръчва промени в бюджетите преди внасянето им за гласуване в националните парламенти, както и по-строг надзор на страните, изпаднали в „тежко затруднение”.

Прекръствайки еврооблигациите на облигации за стабилност, Зелената книга е почти акт на непокорство срещу германския канцлер Ангела Меркел. Канцлерът е твърдо против тази идея и смята, че единствено промяна в договорите на ЕС може да наложи достатъчно правила за предотвратяване на нова катастрофа. Взети заедно, еврооблигациите и договорните изменения може да допринесат за усъвършенстването на плавателния съд, но влизането им в сила ще отнеме години. Защо да строим по-безопасен, но въображаем кораб, когато истинският вече потъва?

Меркел често говори за необходимостта от спасяване на еврото, но самата тя действа така, сякаш не съществува неминуема опасност. Германия остана суха. А ако други членове на екипажа са до шия в ледената вода, така им се пада - само страхът от Бог (и дълговите пазари) ще ги научи да бъдат отговорни. Тази политика обаче носи няколко видими опасности. Такива са вероятността от избухването на бунт срещу Берлин и рискът сметките на германците да се окажат погрешни. Когато килнатият кораб се преобърне, Германия ще потъне в морето с всички останали. Тази седмица продажбата на германски облигации беше тревожно занижена. В свой доклад Улрике Геро от Европейския съвет за външна политика изразява опасението, че по подобие на СССР, Европейският съюз може да се разпадне бързо, ако еврото започне да губи сили.

В момента в Брюксел цари особена атмосфера. Както оркестърът на „Титаник” е свирел до самия край, така и европейската бюрокрация продължава да създава своите проучвания, политики и регулации. Тази седмица, по време на брифинг, длъжностни лица заявиха, че „днес е добър ден не само за европейските акули, но и за акулите по целия свят”. Изявлението не беше намек за омразните финансови спекуланти. То беше направено във връзка с новата забрана за рязането на перките на акули, уловени в европейски води или от европейски кораби извън територията на ЕС.

Европейските представители вече признават, че е било лудост да се създаде европейската валута без план за действие в случай на беда. Сега би било мъдро да помислим какво ще правим, в случай че еврото потъне. Чиновниците обаче хвърлиха толкова усилия да предупреждават за ужаса от невъзможността на Гърция да изплаща дълговете си, да не говорим за нейното излизане от еврозоната, че това вече им е непосилно. „Предпочитам да не мисля по този въпрос”, казва един от тях.

А тракането изпод палубата идва от европейските чиновници, драпащи да запазят спестяванията си. Като институция ЕС се опасява, че дори и намек за пораженчество може да предизвика паника. „Ако някой състави и един резервен план за действие в случай на разпадане на еврозоната, той ще изтече в общественото пространство мигновено”, казва европейски представител. Точно сега, след десетилетия на „европейско строителство”, много еврократи не могат да приемат, че еврото бедства. Тези, които работиха най-усилено, за да го задържат на повърхността, са изтощени, а и разбират, че така или иначе не е в тяхна власт да го спасят.

Дори националните правителства не са господари на съдбата си. Тази седмица Лукас Пападимос и Марио Монти, двама технократи, поели управлението на Гърция и Италия, след като техните предшественици бяха изхвърлени зад борда, посетиха Брюксел, за да се срещнат с Барозу и с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Тяхната среща обаче изглеждаше като Съвета на безсилието.

Ако забравим за пазарите, какво да очакваме от Меркел и Марио? 

Нищо, което Брюксел, Рим или Атина могат да направят, не е в състояние да впечатли пазарите. Въпросът е дали ще впечатли хората с парите – германския канцлер Меркел и президента на Европейската централна банка (ЕЦБ), Марио Драги? Много от предложенията за спасяването на еврото – да се емитират еврооблигации, ЕЦБ да бъде кредитор от последна инстанция за правителствата, да се използват резервите на МВФ, познати като специални права на тираж, - бяха отхвърлени от Германия както по юридически, така и по политически причини. ЕЦБ пък предложи ценна, но строго ограничена помощ. Финансовата институция запази дистанция от страх да не се омърси с кредитирането на правителствата, а може би и с увеличаването на инфлацията. Спасението трябва да дойде от политическите лидери, заяви Драги. Защо тогава те не предприеха действия по октомврийското си решение да подкрепят Европейския механизъм за финансова стабилност? „Не трябва да чакаме повече”, казва още Драги.

В Брюксел вярват, а може би просто се надяват, че проявата на реформаторско усърдие от по-слабите членове на еврозоната, в допълнение към решимостта на европейските институции да наложат дисциплина, ще бъде достатъчна, за да убеди Германия и ЕЦБ да отпуснат въжето. Междувременно много хора смятат, че Германия трябва да се вразуми. Положението е безнадеждно. Франция може да изгуби отличния си кредитен рейтинг, а облигационните спредове на иначе дисциплинираните финландци и холандци се разширяват.

Въпреки това, нито една мярка няма да спаси еврото. И не само защото Германия иска останалите да чувстват дълго болката, а и за това, че щетите от слабото управление и дългото протакане са твърде големи. Еврото ще има нужда от пълно преустройство чрез нови договори, с емитиране на еврооблигации, а може би и много повече. Все пак, преди това да се случи, европейската валута първо трябва да оцелее. Крайно време е Меркел да разбере, че страната й рискува да бъде повлечена от катастрофалното пропадане на еврото, а Драги да осъзнае, че може да остане без работа.