Кражбата на метали – един от първите "бизнеси", които излизат от кризата

Кражбата и незаконната търговия с черни и цветни метали вече излиза от кризата и макар в началото на 2008 г. и 2009 г. да е бил отбелязан спад в този вид престъпления, вече в Европа отново има покачване. "В началото на кризата имахме лек спад, тъй като вследствие на нея беше намалено и производството в големите азиатски страни и следователно имаше по-слабо търсене на суровини. Това обаче приключи и сега отново забелязваме ръст". Това каза пред "Дневник" Паоло Керсиа – италиански експерт по анализ на рисковете и сигурността.

Вчера в София се проведе четвъртата среща по проекта PolPRIMETT, чиято основна цел е създаване и укрепване на капацитет за борба с кражбата на метали. Проектът изследва проблемите в пет страни – България, Гърция, Италия, Великобритания и Испания. А след края му ще бъде изготвен аналитичен доклад както за новите тенденции и рискове, така и за възможните решения на проблемите. Керсиа е основният анализатор по този проект.

По думите му определено има зависимост между производството в Азия, което търси евтини суровини, и кражбата на метали. Част от откраднатия материал бива претопяван за нуждите на националните индустрии, но немалка част бива изнасян в азиатските страни, казва той. По думите му големият проблем е че западноевропейските компании все повече изнасят производствата си в Азия, а там няма достатъчно суровини. "Така че там се забелязва повишено търсене, което трябва да бъде задоволено. И бива задоволено включително и от краден метал. И често например откраднат в София метал се озовава в Китай и след това се внася обратно под формата на продукти, които хората в България купуват", обяснява цикълът анализаторът.

Друга сравнително нова тенденция е, че откакто пазарът ставал все по-печеливш, се забелязва и навлизането на големи групи и на организираност на този вид "бизнес". Тези структури естествено се насочват към по-високодоходни кражби, планират обирите не само там, където са базирани, но и на международно ниво. Те освен това са способни да организират цялата нелегална верига - от кражбите, през претопяването до нелегалния износ.

По думите на анализатора има различни степени на нелегалност - някои вериги са изцяло в черния пазар, други пък успяват да легализират и да изкарат на светло метала след претопяването му.

Наблюдателите са установли още, че профилът на "крадеца на метали" в различните страни е различен. Докато в България и Великобритания това престъпление се върши главно от  местни хора, то в Гърция, Италия и Испания то е работа основно на имигранти. Например в Италия 88% от тези кражби са на имигранти, казва Керсия. И сред тези имигранти разбира се има по-способни в тази област - основно румънци. Има обаче и значителна квота българи.

Вчера на първо четене в парламента мина новият закон за управление на отпадъците, част от целите на който е именно намаляването на кражбите на метали. Той пренася отскоро съществуващите забрани хората да връщат на вторични суровини метали, които не са от бита. На площадките за скрап пък трябва да има постоянно видеонаблюдение, купуваните от фирмите метали да са с документи за произход, а пунктовете за изкупуване да не са в рамките на населените места и да са на определени райони, включени в подробните устройствени планове на съответната община.

Част от нововъведенията обаче трябва да влязат в сила от средата на януари догодина, като вече предизвикаха недоволството на фирмите в бранша. Според тях изнасянето на площадките и изричното изискване за наличие на подробни устройствени планове цели затварянето на голяма част от складовете и изместването им от фирми, близки до съответната местна или пък централната власт. Те също така искат и по-ясна дефиниция какви точно метали могат да предават хората и какви не, за да няма тълкувания.

"Ние сме сред най-губещите от кражбите на метали, ние искаме да спрат тези престъпления, държавата вместо да се чуди как да ни закрие, по-добре да спомогне за излизането на повече фирми на светло, да облекчи механизма за лицензиране, а ние ще й помогнем в борбата с кражбата на метали", заяви председателят на българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов. По думите му при предишния по-строг режим за лицензиране е имало между 1000 и 2000 нелицензирани пунктове за скрап, а при облекчаването на изискванията те са паднали до около 500. Нелицензираните леярни по негови данни пък били около 60.

Никой не проверява тези хора, а именно там потъва най-големият дял от крадения метал, посочва той. Ние не крием, че и при нас влиза незаконен материал, но всеки продавач оставя личните си данни и лесно може да бъде проследен, допълва Малинов.

По данни на шефа на асоциацията по рециклиране забраната хора да продават небитови метали вече е дала сериозен резултат. БТК били отбелязали спад в кражбите с 40 на сто, а електроразпределителното дружество ЧЕЗ – с 30 на сто. Ние преди купувахме по 200 тона медни отпадъци месечно, а сега – по 80 тона, това е делът на гражданите, пресмята той. Според него новият закон трябва по-добре да развие тази забрана и изрично да се изброят видовете метални отпадъци, които хората могат да връщат за вторични суровини.

Според Малинов държавата вместо да се опитва да затваря или намали легалните пунктове, трябва да ги остави да работят "на светло" и те сами ще помогнат за спиране на кражбите. На практика кражбите са под 1% от общия обем на търгувания скрап в България, изчисли той. От асоциацията попитали основните засегнати от това престъпление колко са им загубите, за да изчислят това.

За 2010 г. от Виваком отчели 2 500 000 лв. загуби, ЕОН – 525 хил. лв., EVN – 670 хил. лв., Железопътната инфраструктура – 2 млн. лв., а БДЖ – 500 хил. лв. Единствено от ЧЕЗ не пожелали да предоставят данни, а от асоциацията извадили от изявления на техни представители, че за миналата година загубите им били 10 млн. лв. Като сравняваме с останалите в бранша, подлагаме на съмнение това число, но дори и така общите загуби възлизат на около 16 млн. лв., което е 0.77% от общия обем на търгуван скрап, допълни Малинов. Така той се аргументира, че не може заради това престъпление да се прави опит да се спре или да се намали търговията със скрап изобщо.

По думите му най-значителните кражби пък ставали именно от самите търговци на скрап – от вагоните, превозващи материалите. Никой не искал да ги застрахова, а БДЖ пък не може и не иска да покрива щетите, отбеляза Борислав Малинов. Така тези компании губели около 30 млн. лв. на година.

Във всяка страна правителството се опитва да контролира складовете за скрап, защото на практика там част от откраднатото бива "изпирано" и заедно с легалния материал се претопява и се легализира, коментира Паоло Керсиа.  "Но този вид престъпления са доста икономически изгодни и при затварянето на едни канали, престъпниците ще намерят други. Един от начините за превенция на тези престъпления е да се контролира износът на метала", смята той. Другият е да се стимулират предприятията, от които се краде, които са най-засегнати от това престъпление, да инвестиратповече в превенцията, в защита, а не да разчитат изцяло и само на държавата, допълва експертът.