Жак Делор: Еврото беше дефектно още в началото

Бившият председател на Европейската комисия и един от създателите на единната европейска валута Жак Делор заяви, че еврото е тръгнало с прекалено много дефекти, довели до днешните проблеми, както и че усилията от 2008 г. насам за преодоляването им са били предприемани твърде късно и са били недостатъчни, за да се избегне сегашната криза.

В може би първите си коментари пред британски журналисти от близо 10 години насам той допълни, че всички страни от ЕС носят вина за случилото се с неразумното взимане на кредити от държави като Гърция и Италия, довели системата до ръба на катастрофата.

През 90-те години лидерите на Европа предпочетоха да си затворят очите пред икономическата немощ на някои страни членки. Реакцията на възникналите сега проблеми пък е неадекватна, заяви той в интервю за лондонския в. "Дейли телеграф".

Проблемите на еврото продължават заради "комбинацията от скованост на германската идея за монетарен контрол и отсъствието на ясна визия у всички останали държави". Сега Делор критикува Германия за това, че не позволява ЕЦБ да помогне на затиснатите от дългове членове на еврозоната от страх това да не раздуха инфлация.

86-годишният социалист Делор, който беше председател на Еврокомисията между 1985 и 1994 г., изигра централна роля в създаването на еврото в края на 90-те години и сега твърди, че кризата произтича отчасти и от "грешки в прилагането на договореността за единна валута".

Жак Делор дава за пример за бързо реагиране от страна на политиците месеците около падането на Берлинската стена през 1989 г. Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Джордж Буш и Михаил Горбачов (той не споменава Маргарет Тачър, с която навремето имаше много остър идеологически конфликт) "можеше да обясняват и да правят твърде малко неща и твърде късно". В действителност те реагираха бързо на тази революция благодарение на своята интелигентност, "те проявиха хладнокръвие и имаха политическа визия". В днешната криза политиците не проявяват тези качества.Делор казва пред "Дейли телеграф", че проблемът не е в архитектурата на еврото, а в изпълнителите на проекта. Той смята, че все пак през 1997 г. в известна степен са били прави "англосаксонците" (имайки предвид Великобритания), когато са предупреждавали, че обща централна банка и валута без единна държава ще бъдат много нестабилни.

Дълго време еврото се справяше впечатляващо добре, твърди още Жак  Делор. То донесе растеж, реформи и стабилност на цените и за по-слабите, и за по-силните членове на еврозоната. Но нямаше желание някой да се заеме с проблемите му.

"Финансовите министри не искаха да се изправят пред нещо, по което нямат съгласие и което да ги принуди да спорят", обяснява Делор. Той допълва, че тогава се наложило мнението, че проблемът "централна банка без държава" може да се заобиколи чрез засилване на икономическия съюз в ЕС. Създаването на единна валута предполагаше, че трябва да има и общи икономически политики, "основани на сътрудничеството между държавите членки".

Под "сътрудничество" той разбира нещо, което и днес не се харесва на мнозина в Европа - хармонизиране на данъчните ставки, общи планове за справяне с младежката и системната безработица и социален елемент на валутния съюз, "защото не всичко е въпрос на пари". Победиха ме, казвал съм тези неща много пъти, но никой не ме слушаше, твърди днес Делор.

Имаше и проблем с "надзора", продължава той. Съветът на министрите трябваше да има за задача да следи и поддържа реда в икономиките на еврозоната и да контролира дали държавите реално следват критериите за икономическа конвергенция, а това не се случи. Днес изборът пред страните с евро е или да се откажат от още по-голяма част от суверенитета си, или да се подчинят на обща дисциплина.

Великобритания "не споделя теглото" на кризата, защото е извън еврозоната, но "е също толкова затисната от нея, колкото европейците, и някои от мерките за справяне с проблема в еврозоната може да представляват заплаха за британските интереси. Основание за тревога в Лондонското сити например би било въвеждането на "еврооблигации", издавани от името на всички страни членки в зоната и търгувани на борсите в Париж и Франкфурт, допълва Делор.

Той посочва още, че разбира притесненията на премиера Дейвид Камерън, че 17-те страни с единна валута ще вземат сами решение, изключвайки останалите, включително Великобритания, от този процес, макар че решението ще засегне след това всички в ЕС.

Сдържаният оптимист

Делор все пак вярва в бъдещето на еврото, макар че оптимизмът му е сдържан: "Жан Моне (един от основателите на ЕС) казвал, че когато има криза в Европа, тя излиза от нея по-силна... но има такива като мен, които смятат, че Моне е бил прекален оптимист. Трябва да си много внимателен какво правиш, за да излезеш от една криза в по-добро състояние. Аз съм като Грамши (италианския философ марксист Антонио Грамши - бел.ред.) - притежавам песимизма на интелекта и оптимизма на волята."

Дори на Германия ще й е трудно да разчисти бъркотията, продължава той. "Пазарите са си пазари. В момента те са заливани от несигурност. Ако се поставите на мястото на един инвестиционен фонд, застрахователна компания или пенсионно дружество, ще разберете, че те се нуждаят от ясен сигнал", обяснява Делор. Според него този сигнал трябва да дойде от всички правителства в Европа едновременно, докато до края на октомври в Европа е царяла "пълна какофония от изявления".

Еврото ще излезе от кризата само ако се спазят две условия. "Първото е пожарникарят да угаси огъня. Второто е да има нова архитектура. Ако имате само едно от тези условия, пазарите ще продължат да са скептични."

Еврото е част от много по-голям проблем

Делор се тревожи, че зад кризата на еврозоната се крие много по-дълбок проблем - съмнения у основните социални и икономически играчи в европейската политика.

"Чуваме го всеки ден. Чуваме го на пазарите. То е подсилвано от популизма в определени държави. Харесва ни или не, ние сме част от Запада и Западът е възможно да изгуби лидерските си позиции. Затова е важно да съхраним ценностите си, важащи не само за Европа, но и за Великобритания и САЩ - ценностите с юдейско-християнски произход, гръцката философия и гръцката демокрация, римското право, епохата на Просвещението и Френската революция.

В същото време не можем да казваме на президента на Китай какво да прави. Другите хора също искат да запазят ценностите си, както ние го искаме за нашите. Това е голямо предизвикателство."

Значи кризата на еврото е част от кризата на подхода на Запада към всичко, което ни заобикаля, пита журналистът от "Дейли телеграф".

"Да, така е", отговаря Делор.