Юрген Хабермас: Технократите извършиха преврат в Европа

На Юрген Хабермас му писна. Прочутият философ и известен защитник на идеята за обединена Европа тези дни прави всичко възможно да привлече вниманието към това, което според него е разпадането на европейския идеал. Той все още се надява да го спаси от некадърни политици и алчни пазарни брокери, разказва германското сп. "Шпигел"Стига толкова!", просто, защото не иска да види ЕС захвърлен на бунището на историята. Все пак това е проектът на неговото поколение.

"Случващото се е твърде важно, за да си стоим вкъщи. Всички трябва да осъзнаем, че сме изправени пред съдбоносни решения. Затова се включих в този дебат. Европейският проект не може да продължава повече като занимание на елита."

Разговорът с него не е лесен, защото отговорът на всеки въпрос отнема поне 15 минути - съвсем в духа на 82-годишния Хабермас.

"Това е неприемливо, просто неприемливо", казва той за диктата от страна на ЕС над Атина и загубата на национален суверенитет от Гърция.

Философът директно обвинява политическите партии за случилото се. "Нашите политици отдавна са неспособни да се стремят към нещо повече от това просто да бъдат преизбрани. Те изобщо не притежават политическа субстанция, нямат никакви убеждения."

В сегашната ситуация се омесват философията и говоренето за политика по баровете. Твърде много хора говорят твърде много неща и колкото по-продължителна е кризата, толкова по-голяма става бъркотията, толкова по-трудно е да следи всеки поврат и да се разбере кой е виновен в крайна сметка. Да не говорим, че докато се появят алтернативи, и изчезват пред очите ни.

Затова Хабермас е ядосан на "циничните политици" и го заявява в най-новата си книга Zur Verfassung Europas ("За конституцията на Европа"). Според него под натиска на пазарите и кризата властта се изплъзва от ръцете на хората и преминава към управляващи структури със съмнителна демократична легитимност, какъвто е Европейският съвет (срещите на върха на лидерите от ЕС - бел.ред.).

Той определено смята, че става дума за държавен преврат, отдавна подготвян от технократите.

"На 22 юли 2011 г. Ангела Меркел и Никола Саркози се договориха за един рамков компромис, определено подлежащ на интерпретации, между германския икономически либерализъм и френския етатизъм", пише Хабермас в книгата си. "Всички признаци сочат, че и двамата биха искали да трансформират управляващия федерализъм, фиксиран в Лисабонския договор, в междуправителствено върховенство на Европейския съвет."

Според него системата, установена от Меркел и Саркози, е "постдемокрация".

В нея Европейският парламент няма почти никакво влияние. Европейската комисия е с "объркани и ограничени позиции" и реално не отговаря за това, което върши. Най-важното е, че Европейският съвет се е превърнал в "управляваща структура, ангажирана с политиката, без някой да му е давал разрешение за това". Този съвет е аномалия, казва Хабермас.

Той вижда пред себе си една Европа, в която държавите са управлявани от пазарите, а експертите на ЕС имат огромно влияние върху формирането на правителства в Гърция и Италия. Изобщо това е една Европа, обърната нагоре с краката.

Тук е мястото да се подчертае, че левичарят Хабермас не е песимист, нито мрачен пророк - напротив, той е непоклатим оптимист, вярва в разума на хората и старата, добре подредена демокрация.

"Политическият елит в действителност няма интерес да обяснява на хората, че важните решения се взимат в Страсбург (Европейския парламент - бел.ред.) - те просто се страхуват да не изгубят властта си", казва той.

"Някъде след 2008 г. разбрах, че процесът на разширяване, интеграция и демократизация не означава, че автоматично се движим напред. Този процес е обратим и за пръв път в историята на ЕС действително преживяваме демонтиране на демокрацията. Не вярвах, че това е възможно. Но стигнахме до важен кръстопът."

В миналото имахме врагове, а днес имаме пазари - така според Хабермас може да се опише историческата ситуация. Той смята, че в Европа има пазарна икономика, управлявана от политиката (т.нар. embedded capitalism), с водеща роля на Европейския съвет, чиито решения за всекидневния ни живот, общо взето, нямат законова и легитимна основа.

"Държавите нямат права, само хората имат и затова хората, а не държавите са основните исторически фигури, от тях трябва да зависи как се провежда политиката. В действителност те са превърнати в безгласни зрители", обяснява Хабермас, според когото тези човешките права са най-добре защитени в националната държава.

Той смята, че основният закон на ЕС е сбъркан, защото принуждава гражданите на ЕС да приемат прехвърляне на отговорности на управлението отвъд националните граници, което пък позволява на правителствата да действат в една конституционна "сива зона" извън необходимия демократичен контрол на хората.

Проблемът на философа е, че не дава убедително обяснение какво трябва да се направи, а това означава, че няма концепция за промяна, коментира "Шпигел". Той говори за "конституционно сътрудничество между гражданите и държавите" като най-добрия начин за изграждане на "глобална общност на гражданите"Ако европейският проект се провали, не знаем колко време ще отнеме възстановяването на статуквото. Спомнете си германската революция от 1848 г. - когато тя се провали, бяха нужни 100 години, за да се постигне същото ниво на демокрация."