Европа прие със смесени чувства искането на Меркел и Саркози за нов договор

Европейските държави приеха със смесени чувства предложението на Франция и Германия за промяна на Лисабонския договор, която да доведе до по-строги бюджетни правила за справяне с дълговата криза в еврозоната, предаде агенция "Франс прес".

Някои държави членки като Полша, която в момента държи ротационното председателство на Европейския съюз, предупредиха, че промени в управлението на ЕС могат да поставят единството на общността в риск. Други, като Финландия, обаче заявиха, че идеята е стъпка в правилната посока.

След срещата си в Париж вчера Меркел и Саркози призоваха за нов договор на ЕС, който да важи или за всички членки на ЕС, или за 17-те страни от еврозоната. Според тях трябва да съществуват автоматични санкции срещу държавите членки, чиито дефицит надхвърля 3% от БВП. Двамата призоваха за "златно правило" за дефицитите в еврозоната.

Според френския външен министър Ален Жупе френско-германският план е отговор на рейтинговата агенция Standard and Poor's, която предупреди държавите от еврозоната, че е възможно да понижи рейтингите на голяма част от тях, включително на Германия и Франция.

Полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевичзаяви, че "засилването на икономическото управление трябва да води до засилване на ЕС". В документ, представляващ десетте страни извън еврозоната, той продължава, че не трябва да се създават допълнителни структури, "които рискуват задълбочаване на възможното деление". Според него трябва да се действа на основата на желание за сътрудничество.

Шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви, че съществуващото законодателство като цяло е адекватно. "Смятаме, че може да се направи много, за да се разрешат европейските проблеми в рамките на съществуващите договори", настоя той, подчертавайки, че задлъжнели държави, като Италия и Испания, трябва да въведат значителни реформи.

На другата страна е мнението на финландския министър Александър Стуб, който заяви, че предложението на Меркел и Саркози за автоматични санкции и по-строга фискална дисциплина е "стъпка в правилната посока".

"Промените в договорите са едно от нещата, за което ще трябва да вземем решение на следващата среща на върха на ЕС", обясни датския премиер Хеле Торнинг-Шмит. "Не се плашим от промяна в договора. Ще обсъдим с желание това и може да има предимства в осигуряването на дисциплина в европейските държави", допълни тя.

Австрийският външен министър Михаел Шпинделегер заяви от своя страна, че промени в Лисабонския договор не са необходимото бързо решение, но "в дългосрочен план те ще бъдат в огромна помощ" за осигуряването на по-ефективен ЕС.

Италианският министър председател Марио Монти заяви, че неговата страна ще има съществена роля в дебата за договорните промени. Той каза, че приоритет на правителството му е да се поддържат връзките между еврозоната и другите страни от ЕС, подчертавайки нежеланието си от разделяне в сърцео на Европа.

В същото време британският премиер Дейвид Камерън отхвърли спекулациите, че Лондон ще проведе референдум за промени в еврозаконодателството. "Ако има договор на ниво 27-те и ако той включва прехвърляне на правомощия от Великобритания на Брюксел, ще има референдум", каза той. Но в същото време подчерта, че като премиер не възнамерява да предоставя правомощия на Брюксел, така че едва ли ще има нужда от повдигане на въпроса.