Борис Стругацки: Сивотата докарва на власт хората в черно

В разговор с читателите на московския в."Комерсант" прочутият съветски и руски писател фантаст Борис Стругацки коментира през октомври положението в Русия, мястото на фантастиката в СССР и днес и защо не е емигрирал на Запад. "Дневник" представя част от разговора, който смята, че е любопитен и в светлината на случващото се в Русия.

Един от участниците го пита: Героят от "Трудно е да бъдеш бог" казва, че там, къдет отържествува сивотата, на власт рано ил икъсно идват пората в черно. Това не важи ли и за настоящето и бъдещето на нашата страна?

"Да, и за нас, в някаква степен", отговаря Стругацки. "Дотолкова, доколкото ние самите позволяваме да ни се случи. А ние позволяваме. Нашата "сивота" е нашата пасивност. Социалният мързел и мързелът въобще. Страхът от свободата. Страхът да останеш без указания от началството. "Малкият джентълменски набор на строителя на феодализма от ХХІ век"...

Именно при такива идват "черните" - хора в черни раса, в черни мундири, в черни костюми с ослепително бели маншети. Те "знаят как трябва да се правят нещата". Ние им вярваме (въобще ние сме склонни да вярваме на началството) и започваме да правим нещата "както трябва".

Както трябва на тях, не на нас. Още повече, че на нас не ни трябва много. И съвсем скоро се разбира, че създаваното не е нужно нито на нас, нито на тях - на никого. Построеното се разрушава и всичко започва отначало."

"Борис Натанович - пита друг от участниците - нямате ли усещане, че живеем не в страна, а на територия, окупирана от крадци  и бандити?"

"Господи, разбира се, че не!", отговаря Стругацки. "Според мен това усещане се създава не от реални факти, а от мощните усилия на всички медии и на всевъзможни политически демагози, въвели понятия като "слабите 90-те години", и които не могат да се спрат до днес. В действителност сме окупирани не от крадци а от пощуряла от безнаказаност бюрокрация, заграбила в страната всичко, което си струваше да се заграби, и изсмукваща с наслада всички - държавата, предприемачите, редовните данъкоплатци... А крадците и бандитите, макар и да ги има в реалния живот, играят второстепенна роля, работейки в тесен контакт с бюрократите с пагони."

Борис Стругацки изказва е дълбоката си увереност, че най-вероятният път за Русия е "трънливият път на европейската цивилизация" - окончателен отказ от авторитаризма и тоталитаризма, установяване на демокрация от най-обикновен тип (свободна преса, свободни избори, независим съд), свеждане до минимум на намесата на властта в икономиката и обществения живот.

"Очевидно, този решителен поврат няма да се състои утре, нито вдругиден. Очевидно ще се сменят 2-3 поколения преди у мнозинството хора да се оформи съответният манталитет (сега по-скоро имаме манталитет от феодален тип: "Свободата е по-лоша от реда", "да служиш е по-добре, отколкото да работиш" и изобщо "началството знае най-добре").

Много е възможно бъдещата последна наша перестройка да съвпадне във времето с мощна енергийна криза, която да подейства като последния тласък да излезем от състоянието на второкласна полуфеодална държава с ядрени ракети, не умееща нищо друго, освен да търгува с нефт и газ."

Стругацки излага и свои аргументи за тази си увереност:

"Прогресът е непрекъснато увеличаване на количеството и разнообразието човешки учения, водещо до подобряване качеството на живот. Всяко отклонение от този курс, създавано изкуствено, води до забавяне на прогреса и изоставане на обществото, страната, цивилизацията от "хода на историята", до загуба на конкурентоспособност и дори може би до разпад.

Опитите в историята на последните няколко века показва, че най-естественият и продуктивен курс е този, който е основан ва свободната конкуренция, демокрацията, либерализацията на живота изобщо. Този курс осигурява максимални темпове на прогрес, най-ефективни възможности за подобряване на живота, т.е. най-добре отговаря на равнодействащи милиони желания на хората.

Всички отклонения от този курс - било за световно господство (милитаризация на обществото и война) или създаването на тоталитарна държава, стремяща се да подреди народите в управлявани колони и да ги насочи към формулирани "от горе" задачи - неизбежно водят до забавяне на прогреса, застой, разпад."

Запитан защо, след като в съветските времена с Аркадий Стругацки са се напатили от т.нар. литературни критици в униформи, не е емигрирал, Борис отговаря:

"Да си тръгна от Русия не ми е идвало изобщо на ум и преди, и сега. Прекалено много обичам своя дом, приятелите и съвършено не си представям живота без тях. Изобщо, по натура съм домошар, пък и аз съм писател, моято "сфера на обитаване" е езикът, как ще живея извън нея? Защо да ходя там, какво да правя там? Пък и скоро ще легна там, където няма никакъв смисъл от "сферата на обитаване".

Любопитни са коментарите му на въпроса "Защо на Запад жанрът Science Fiction се разви повече, отколкото в Русия?".

"Главната причина е, че на Запад този жанр се развиваше съвсем свободно, единствен регулатор бяха литературните пристрастия на многобройните читатели и издатели. У нас в СССР неуморно действаше най-жесток идеологически натиск.

Не стига, че официалното литературоведение обяви фантастиката за "литература за подрастващите, интересуващи се от техниката и популярното наукознание". Не стига, че идеологическите ограничения не позволяваха даже да се поставят въпроси за бъдещето и перспективите за развитие, да кажем, на Голямата наука (смяташе се, че тези въпроси вече са решени от програмата на партията и поредния петилетен план).

Под забрана (негласно, разбира се) беше цял списък с теми. Не се разрешаваше да се пише за ядрената война, за милитаризацията на космоса, за заплахата от пренаселването - изобщо дори да се опитваш някак да анализираш заплахите и опасностите на бъдещето. Бъдещето изначално се смяташе за безоблачно и великолепно.

Впрочем, и за "великолепното бъдеще" не беше препоръчително да се пише: за него всичко вече беше казано от класиците на марксизма-ленинизма и няма какво да се путате там и да се занимавате с ревизионизъм. (Боже, като се сетя какъв идеологически погром устроиха на "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов!)

Десетилетия наред беше забранено да се пише на теми като кибернетиката (тя веднъж и завинаги бе обявена за буржоазна лъженаука). Идеологически заразна се смяташе молекулярната генетика - някаква измислица на поповете, построена на изучаването на мухите...

"Работното поле" на съветския фантаст се свиваше до опитно поле, засято с лисенковски чудо-овес, по което (умирайки от скуса) бродеха насам-натам чистички механици, наблюдаващи (дистанционно!) орящите автоматични трактори.

А по това време нашата фантастика пишеше такива произведения като "Човека амфибия" и "Аелита". Това, слава Богу, н есе зарбаняваше но определено не се харесваше: на съветските подрастващи то не беше нужно, отвличаше го от насъщните задачи на строителството на социализма.

Естествено, в такива условия нашата фантастика нямаше как да стигне до "451 по Фаренхайт", "Аз роботът" или "Щамът Андромеда".

Стругацки предлага и свое обяснение защо днес е в сериозен упадък жанрът научна фантастика. "Разцветът на научната фантастика през 60-те и 70-те години съвпадна с романтината епоха на научно-техническата революция, на физиката и физиците и т.н. Днес науката и учените не са почитани нито от властта, нито от обществото. Не е ли свързана с това и деградацията на жанра?", пита читател.

"Има радио, а щастието все го няма", писаха Илф и Петров именно по този повод. ХІХ век беше век на възторжено отношение към науката. ХХ век докара почти до нулата този възторг. Защото стана ясно, че науката въобще не е всемогъща (къде е еликсирът на безсмъртието, изкуственият интелект, термоядреният синтез...) Науката не е добро, тя по-скоро е опасна и зла! И най-главното - науката е безнадеждно непонятна.

Времето на дилетантите отмина завинаги. Никаква научно-популярна книга не е способна да приобщи обикновения читател към науката - в най-добрият случай читателят ще усвои няколко нови понятия и термини, за да съпреживее с героя-учен. Може би само 5 души разбират мощта и красотата на работата на Григорий Перелман (гениален и изключително странен руски математик, отказал награда от 1 млн. долара за разрешаване на една от най-старите загадки в тази наука - бел.ред.). Още 150 ще разберат от нея достатъчно, за да я използват в решаването на своите задачи. За цялото останало население на планетата откритието му просто не съществува, както практически не съществува космонавтиката за жителите от басейна на Амазонка.

Само преди век основните положения на естествените науки бяха достъпни на почти всеки образован човек. Днес между науката и населението зее пропаст на абсолютна неразбиране и тази пропаст не е способна да запълни нито системата на образованието, нито каквито и да е системи за просвещаване. Отделянето на науката от населението е много по-радикално от това на църквата от държавата.

Разочарованието от достойнствата и възможностите на науката доведе и до разочарование от научната фантастика. Съвременната приказка - фентъзи - удържа решителна и несъмнена победа."