Българските мюсюлмани се капсулират, половината смятат, че ДПС си гледа интереса

Мюсюлманите в България все повече се капсулират, а процесът е най-сериозен там, където ДАНС са провеждали акции срещу "радикалния ислям". В същото време говорът на омразата и проявите на нетолерантност създават опасност мюсюлманите да сложат знак на равенство между националистите и всички българи. Това коментира в петък проф. Евгения Иванова от Новия български университет, която е част от екипа, провел първото по-цялостно изследване сред мюсюлманите в България, предаде Mediapool.

Иванова посочи, че според изследването в България няма радикален ислям и дори няма почва за възникването му. В същото време друг от авторите - Антоний Гълъбов, обясни, че все пак в българското общество има пространство, включително и в православната църква, което може да генерира религиозен фундаментализъм.

Проф. Иванова обясни, че това, което медии и служби представят като радикален ислям, всъщност е доктриналният ислям. В България от времето на Османската империя е разпространен своеобразен битов ислям. В същото време духовниците, завършили религиозно образование, проповядват канона и така понякога влизат в конфликт с местните ходжи.

Публичното говорене за радикален ислям се отразява и на конфликтите между двете мюфтийства. 

Изследването е засякло и все повече тенденции за формирането на помашки етнос в България. Като турци са се самоопределили 64% от анкетираните, а като роми – 6.9%. Като помаци са се самоопределили 10.1%, като българи – 7.5%, мюсюлмани – 5.6%, без отговор – 4.5%, къзълбаши, сунити, алиани – 1.4%.

Като помаци са се самоопределили предимно между 40 и 45-годишни, с малко по-висок стандарт. Авторите на изследването обясняват повечето самоопределящи се като помаци като закономерна реакция на това, че са отблъснати и от двете страни.

Икономическият песимизъм и имиграционните настроения сред мюсюлманите нараства. 20% от анкетираните са посочили, че член от семейството им работи в чужбина. Парите, които идват в семейството от чужбина, са основно препитание за значителен брой от мюсюлманите. 

Процентът на хората, които се изхранват от тютюн, вече се е изравнил с този на хората, които разчитат на събирането на гъби и билки.

Мюсюлманите в България са с по-нисък образователен статус от средния за страната, като едва 5% от тях са висшисти.

Според изследването масово те са политически неангажирани, а религията е чак на четвърто място по важност за тях. 87.5% от тях не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1.4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока.

Политиката ангажира активно само 12.3% от анкетираните. 50.9% (най-високият процент съгласие) смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38.7% твърдят обратното.

Въпреки това процентът, заявяващи, че ще гласуват за ДПС, категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот обаче е, "защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС" (50.8%), срещу 17.2% - "споделям идеите и принципите на ДПС".

Доверието към парламента и правителството сред мюсюлманите е в рамките на средното за страната. Те обаче вярват повече на съда и прокуратурата, отколкото на армията и полицията.