Денят, в който Европа изгуби търпението си към Великобритания

Това трябваше да бъде среща на върха за спасяване на еврото. Тя обаче ще остане в историята като деня, в който Европа изгуби търпението си към Великобритания, след като повечето страни на континента заеха страната на Франция и Германия и се ангажираха да интегрират още повече своите икономики.

Великобритания винаги е имала трудни отношения с партньорите си от ЕС, избирайки да не се присъедини към единната валута и често роптаеше срещу това, което възприема като "безразличие" в Брюксел. Но в началото на срещата нямаше и намек за драмата, която щеше да последва в ранните часове в петък – момента, когато Европа се раздели на 26 срещу 1 след близо десетчасови преговори.

Събитията, довели до тази последна и осма поред за годината среща на върха, приличаха в голяма степен на предишните седем. Реториката също си приличаше, макар че натискът на пазарите вдигна до безпрецедентна степен необходимостта за бързи решения. В началото на декември краткосрочните лихви за рефинансиране от ЕЦБ достигнаха най-високите си нива от март насам в резултат на напрежението между банките.

Но това, което

отличи осмата среща от всички останали

бе, че за първи път от 39 години насам британски премиер използва правото на вето върху споразумение на ЕС. Дейвид Камерън представи решението си като дръзко, но необходимо, за да се защитят британските интереси. Повечето от останалите лидери в Европа го възприеха като безразсъдство и се дистанцираха.

Германия - най-голямата икономика в Европа – възнамеряваше да осигури промени в договора на ЕС, които да наложат по-строга бюджетна дисциплина и наказания за страните, които не я спазват, за да се гарантира, че настоящата криза никога повече няма да се повтори. От гледна точка на Германия само чрез реформиране на икономиките, рязане на социални помощи и налагане на по-продължителна заетост задлъжнелите страни от еврозоната и самата европейска валута ще успеят да се спасят. Печатането на пари ще донесе само временно облекчение и ще премахне стимулите за реформа.

Франция бе готова да подкрепи Германия в стремежа й към промяна на целия договор, но в действителност предпочиташе междуправителствено споразумение – нещо като страничен договор сред 17-те държави от еврозоната

Рождественска сцена

Британският премиер е подложен на силен натиск от големият брой евроскептици в своята собствена партия, замина за срещата в Брюксел направо от рождественската пиеса в училището на сина си, след като предния ден обеща на парламента една особено шумна сесия, в която той да защити британските интереси.

Ретроспекцията показва, че сценографията в четвъртък вечерта, 8 декември, е била известна, както на Камерън, така и на всички останали.

Министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства заседанията на министрите на финансите от еврозоната, пръв пристигна на срещата в Брюксел. Той каза, че предпочита да види единодушие за промяна в договора между 27-те, но ако това не е възможно, ще трябва да го направят за 17-те членове на еврозоната, тъй като "връзката им е по-интимна, отколкото между 27-те държави членки".

Камерън пристигна в Брюксел в четвъртък в 18 часа. Първата му среща бе с новия италиански премиер Марио Монти – служебно назначен технократ, натоварен да сложи в ред финансите на Италия. Дългът на четвъртата най-голяма икономика в Европа е 120% от нейния БВП след годините на икономическа стагнация при управлението на Силвио Берлускони. Срещата Монти-Камерън бе кратка. Последва 45-минутен разговор с Меркел и Саркози.

На нея Камерън бе придружен от министъра на външните работи Уилям Хейг и Йон Кънлиф, най-високопоставеният премиерски съветник по евровъпросите и архитект на правилата, които помогнаха Великобритания да остане извън еврозоната.

Представител на ЕС, станал свидетел на появата на тримата лидери, сподели, че те са били видимо напрегнати.

Последва вечерята и началото на срещата, която щеше да завърши с изолацията на Великобритания. Свидетели на събитията разказаха как са протекли те. Целта е била 27-те лидери да се споразумеят, че искат здрава валута, а след това да уточнят как да го постигнат. Разногласията се появиха при определянето на средствата, не на целта.

Хронология на една предизвестена изолация

Камерън започнал изказването си с това, че разбира наличието на желание за промяна на договора, но за да даде съгласието си, Великобритания би искала да получи нещо в замяна. "искате промяна в договора, аз искам промяна в договора", "искам нещо, защото вие ме молите да се съглася", разказва официално лице, присъствало на срещата.

През това време британският министър-председател поставил двете си искания – запазване на вътрешния пазар и на сектора на финансовите услуги извън рамките на новите регулации.

"Едното искане бе защита на вътрешния пазар... но не това беше проблемът. След това той намеси и финансовите услуги", разказва присъствалият на заседанието представител.

На финансовите услуги се падат около 10% от британската икономика и правителството прави всички възможно да предпази сектора от регулациите на Брюксел.

Великобритания била сподели основните принципи на своите идеи с част от партньорите си, разкрива източник на Reuters, но не е представила никакъв достатъчно подробен документ, който да бъде основа за дискусии.

Мъртъв от самото начало

"От политическа гледна точка, при положение че банките са смятани за враг и за източник на всички проблеми, с които се сблъскваме днес, исканията на Камерън бяха грешно аргументирани, в грешното време, пред неправилните хора", твърди източникът на Reuters. "От политическа гледна точка, той беше мъртъв от самото начало."

В този момент изплуваха старите вражди, вкоренени в широко разпространеното френско виждане, че Великобритания отначало не е принадлежала към Европейския съюз. "Французите използваха всичко като перфектно алиби, за да се освободят от британците. Саркози използва възраженията на Великобритания, за да оправдае междуправителствения договор."

Часове по-късно, когато лидерите се срещнаха отново, за да завършат разговорите, Камерън изглеждаше видимо изолиран. Френският президент Никола Саркози демонстративно избегна протегната му ръка, когато Камерън минаваше покрай неговото място.

Така Камерън направи услуга на Саркози

Защото Франция предпочиташе да няма промени в Лисабонския договор, но на срещата с германския канцлер Ангела Меркел в началото на миналата седмица френският президент бе принуден да отстъпи и да се съгласи за такива промени.

За момент участниците в срещата на 8 декември вечерта са смятали, че няма как нещата да станат по-лоши за Камерън, който е относително нов играч на европейската политическа сцена.

"Бяха необходими 10 или 20 минути, за да стане ясно, че повечето от участниците въобще не бяха доволни от идеята Великобритания да получи специално отношение за финансовия си сектор. Камерън не получи нищо. Просто нищо."

"Ние разбираме в каква ситуация е той. Той е заложник на вътрешнополитическите ограничения."

Друг участник на разговорите си спомня моментът в ранните часове в петък, когато председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който председателстваше срещата, е предложил да се изработи междуправителствено споразумение за 17-те държави от еврозоната, което да бъде отворено и за други държави.

"Франция каза да, незабавно последва Германия и после всички останали един след друг в рамките на няколко секунди страните членки на еврозоната подкрепиха френско-германския призив. Пак за няколко секунди членовете извън еврозоната решиха, че искат също да участват, оставяйки Камерън в пълна изолация. Промяната настъпи много бързо. Всички се качиха на борда за няколко минути. В залата стана ясно, че Камерън е шокиран от бързината, с която неговите съюзници го изоставиха."

"Камерън сериозно сбърка в сметките. Той искрено вярваше, че би могъл да получи нещо в замяна и подцени желанието на еврозоната да действа. Тази сделка би спасила еврото, но всичко това вероято ще има сериозни отражения върху взаимоотношенията между Великобритания и ЕС."