Броят на бедните в Европа се е увеличил с 1 милион души за 2 години, съобщи Европейската комисия, представяйки първия анализ за заетостта и социалните политики в ЕС. 23,5 милиона са без работа. Докладът сочи, че кризата е потопила континента в бедност и вече 115 милиона от жителите, почти един от четирима (23%), живеят под социалния праг.
Брюксел потвържава, че българите водят на най-мизерно съществуване в ЕС, като над 40 на сто са заплашени от бедност или от социално изключване. 35 на сто от българите са бедни, повече от два пъти от средното за съюза. Доходите им са 39 на сто от средноевропейските.
Румънците ни водят с 1%. Въпреки забавянето на нарастването им обаче българите и румънците най-бързо догонват богатите държави, твърди Брюксел.
Откакто сме влезли в Общността, брутният вътрешен продукт на българската икономика е нараснал с 5 на сто. Най-близо до западния стандарт са словенците - 78 на сто от най-развитите, чехите - 70 на сто, и словаците - 67%.
Анализът на Еврокомисията показва, че в следствие на рецесията са закрити над 6 милиона работни места. Препитанието си са загубили предимно вземащите средни заплати.
Като най-чувствително това се е проявило в секторите на производството и строителството. Увеличава се безработицата и сред хората, получаващи ниски заплати. Единствените, които са повишили финансовия си статут в кризисните времена, са хората, които получават високи заплати. Забелязва се задълбочаване на социалното неравенство в държави, в които традиционно се смяташе, че няма бедност - каквито са скандинавските държави.
Разликите между доходите на домакинствата се увеличават, тъй като социалните системи изнемогват да компенсират хората с по-ниски приходи.Увеличава се броят на работещите бедни. Хората, които имат работа, но въпреки това не могат да свържат двата края, са вече 8 на сто от всички трудещи се.
Изненадващо по този показател България се нарежда между Германия и Италия, което означава, че ножицата между размера на заплатите и разходите за издръжка не е така голяма, смята Еврокомисията. Според представената статистика румънците и испанциите в най-голяма степен не могат да вържат двата края, въпреки че работят, докато заплатата е гаранция за сравнително спокойно съществуване в Чехия, Финландия и Белгия.