Бедните страни от ЕС получават още 1.79 млрд. евро

Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са се споразумели да предоставят на по-бедните южни и източни страни членки на ЕС през идните пет години 1.79 милиарда евро.

Парите ще се използват предимно за екологични проекти, трудови права, изследователска дейност и човешки ресурси. Сумата е с 22% по-висока спрямо отпуснатото през предишния период, съобщи европейското електронно издание И Ю обзървър.

Схемата за финансиране е част от споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което обвързва трите държави с ЕС, позволявайки им да участват във вътрешния пазар, без да членуват в ЕС, пише базираното в Брюксел издание в статията си.

Норвегия, която осигурява 97% от финансирането, или 1.73 милиарда евро, изрази задоволство, че размерът на първоначалното искане, отправено от ЕС за над 2 милиарда евро, е бил понижен.

„Преговорите бяха дълги и трудни. Първоначалното искане на ЕС бе сведено до сума, която е приемлива, и ние се споразумяхме за начина, по който нашият принос да бъде насочен, за да гарантира добри резултати както за Норвегия, така и за ЕС", се посочва в съобщение на норвежкия министър на външните работи Йонас Гар Стьоре.

Разногласия по квотите за риболов за Норвегия, които също за част от споразумението за ЕИП, станаха причина за проточване на преговорите до декември 2009 година, когато Осло прие условията. Оттогава страните членки на ЕС, които получават средствата - всички източноевропейски държави и Гърция, Испания и Португалия - спорят за разпределянето на парите.

Въпреки че периодът по финансирането обхваща 2009 - 2014 година, в действителност парите няма да потекат до 2011 година, като тепърва предстои да бъдат сключени двустранни споразумения с всяка страна получател.

Полша ще продължи да получава най-много пари по схемата - 578,1 милиона евро, следвана от Румъния, за която са заделени 306 милиона евро. По-голямата част от средствата, чиято основа цел е да намалят социално-икономическите различия, ще отидат по програми за опазване на околната среда, за възобновяеми енергийни източници и разработване на технологии за "улавяне и съхранение на въглерод", насочени към намаляване въглеродните емисии, отбелязва изданието.