Бум на самоубийствата у нас заради кризата

Кризата трайно руши психичното здраве на българина и води до повишен брой самоубийства, заяви председателят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров. По думите му близо половината от активните и работещи хора у нас, при това с добра квалификация, имат усещането, че трудът им е несправедливо заплатен и не могат да посрещнат семейните си задължения, предаде АСН. 

В резултат на това българинът се затваря и се опитва да реши проблемите си в рамките на семейството, което обаче в България не било подкрепено с програми и мерки, допълни Димитров пред "Дарик". Той се позова на доклад на Световната здравна организация, подготвен и с участието на родни специалисти, за това какви са ефектите на икономическата криза върху психологичното здраве. 

„Тя масивно, трайно и с много дълбочина се отразява върху психичното здраве на българина. Не казвам, че то е било в цветущо състояние преди 2007 година. Българинът никога не се е наслаждавал на луксозна икономическа среда. Ние виждаме отчетливо в статистиките - България е устойчиво на дъното по всички показатели за субективно благополучие. Има усещане на хората, особено на семействата в репродуктивна възраст, които са икономически активни, че не могат да се справят с усилията на труда си, с действията, които предприемат, с ежедневни стресови фактори. Тоест хората се чувстват не просто неуспяващи и затруднени, а безпомощни в това да посрещат много от предизвикателствата на ежедневието”, обясни психологът. 

„Не само в България имаме ръст на области, в които губим хора, защото нарасна броят на успешните самоубийства. Имаме ръст в злоупотребата с вещества, имаме много забележим ръст и в хронични прояви на депресия, тревожност и всякакви разстройства, свързани с емоционалния самоконтрол. Всички тези неща изискват модерна, леко агресивна инвестиционна, а не просто нормативна, политика в областта на психичното здраве”, отбеляза още Димитров.  

Той коментира, че у нас психотерапевтичните услуги не са достъпни чрез здравноосигурителния праг и е нужна драстична реформа, за което има проекти. От изследваните лица, с които психолозите у нас са работили през последните пет години, 94% посочват, че не могат да си позволят професионална помощ от психолог или психиатър на пазарен принцип. 

Димитров посочи, че в повечето европейски страни държавата и работодателите инвестират сериозно тъкмо в психологичното здраве на гражданите. Програми, които отсъстват в страната ни, а те всъщност са важен икономически фактор - статистиката сочи, че от 3 до 5% от съвкупния национален продукт на страните от ЕС се губи заради това, че има хора с нерешени проблеми в областта на психичното здраве.