Да си припомним традициите на Бъдни вечер

Християнският свят отбелязва днес един от най-големите празници – Бъдни вечер, навечерието на Рождество Христово. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване, божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове.

Чесънът замества парфюма на Бъдни вечер, коментира пред БТА етнологът Цветана Манова. Не само според народното вярване, а и според съвременната наука чесънът е билка и носи здраве. Заради това паничката със счукан чесън е най-важната на Бъдни вечер, твърди Манова.

Освен чесън, в нея се счукват орехи и ленено, или конопено семе.Сместа се поставя на масата и всеки, който мине край нея бърка вътре и заедно с малко вода я намазва зад ушите. Обичаят се прави, за да бъдат здрави всички през годината.

Миризмата на чесън е задължителна и не е признак на лош вкус, а е пожелание за здраве, уверява Манова.

Подготовката за Бъдни вечер /Божич/ започва рано сутринта, когато най-младата жена в къщата облича нова празнична дреха и обува големи обувки. Те трябва да са по-големи, отколкото носи, защото според народното вярване, когато на стопанката хлопат обувките, кокошките ще снасят много яйца. След като обуе обувките и си измие ръцете три пъти на чешмата, стопанката започва да меси хляб.

В традиционната за Божич питка с късмети освен паричка - символ на богатството, се слага и дрянова пъпка. Който я получиq ще бъде здрав през цялата година, защото дрянът е най-жилавото дърво и най-рано цъфти. В питката може да се сложат още всякакви късмети, каквито реши домакинята - обикновено това са бобче, копче, житно зърно и т.н.

На Бъдни вечер се прави не само питка с късмети, но и голяма пита. Тя се нарича Боговица, защото празникът е свързан с вярването, че тогава се е родил Господ-бог. 
От питата се раздава на всички вкъщи. Меси се още хляб, по един за всеки вид отглеждано животно - овце, волове, агнета и др., за житото, пчелите и т.н.

Старите българи слагали на трапезата най-голямата пита, после по-малката и така трупали голяма камара от хляб, за да си пожелаят през следващата година да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни. Рано на другата сутрин носели хляба на пчелите, воловете и т.н.  
Докато стопанката още приготвя Бъдни вечерската трапеза тя връзва червен конец на тенджерата с ошав, за да пожелае по този начин здраве на всички, разказа Манова.

Освен постни сърми, баница с тиква и орехи, на трапезата може да бъдат сложени и панички с мед и с житни зърна - за здраве и богата реколта. В голяма панера се нареждат и орехи, ябълки, круши. Тази вечер всичко е благословено. И понеже благословеното носи здраве, каквото и да хапнем от трапезата, ще ни донесе здраве.

Бъдни вечер се нарича още Сита вечеря. Никой не може на Божич да откаже храна. Никой не трябва да стане от трапезата дори леко гладен, за да не е гладен през годината.

Масата на Бъдни вечер не се прибира, за да дойдат боговете да вечерят с нас. Както и тези, които вече не са между живите. В святата нощ с никой по никаква причина не може да се караме, защото тя се смята за начало на новата година.