Зверствата на османското минало

Масовото избиване на арменци в Османската империя се смята за първия геноцид на 20 век. Почти 100 години по-късно темата продължава да буни духовете в Европа. Анкара е бясна на Париж заради нов закон и сипе люти заплахи.

Никой не може да каже с точност колко арменци са били избити от турците в разгара на Първата световна война. Цифрите се движат между 250 хиляди и 1.5 милиона души. Що се отнася до това къде и как са били убивани жертвите, налице са множество документи със свидетелства за събитията, пазени в турските архиви, но така също и в Берлин, Париж и Москва.

Исторически доказаните факти обаче са само върхът на айсберга. От десетилетия насам Турция, като юридически приемник на Османската империя, отказва да осветли събитията и да признае това тъмно петно в своето минало. Всеки, който в страната се осмеляваше да говори за някакъв турски геноцид над арменския народ, биваше жестоко преследван. Един от най-ярките примери за това е носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук.

Анкара и Париж се хванаха за гушите

За историята обаче нищо и никога не започва от нулата. Геноцид или военни престъпления - само от гледната точка зависи как ще бъде охарактеризирано дадено събитие. Ясно е, че Турция не желае да застане очи в очи с османското си минало. А с метода на принудата Анкара не може да бъде накарана да стори това, както ясно показват реакциите от турската столица на това, което сега прави Париж.

Френският парламент одобри нов закон, забраняващ отричането на всякакви геноциди, вкл. арменския от 1915 година. Предвидената в закона санкция е 1 година затвор и глоба в размер на 45 хил. евро. Анкара разглежда закона като политическа маневра за вътрешна употреба, целяща да спечели подкрепата на арменската общност на предстоящите догодина президентски избори във Франция. Тази законодателна инициатива няма нищо общо с преосмислянето на историята, убедена е Анкара.

Дългата ръка на президента Саркози

Няколкостотин хиляди избиратели от арменски произход биха дошли много добре на Саркози. Получава се обаче така, че той залага на карта отношенията на страната си с Турция, чиято роля в международната политика постоянно расте на фона на събитията в арабския свят.

От своя страна пък турците изглежда отново го удрят на инат, що се отнася до преработването на миналото. Всяка наченка на преосмисляне на турско-арменската история бива удавяна в морето от националистически лозунги и пароли. А откакто забуксуваха преговорите на Турция за членство в ЕС, вече няма почти никаква надежда за напредък от страна на Анкара по въпроса за престъпленията срещу арменци, кюрди, алевити и други малцинства.

Но ако Турция иска да стане част от Европейския съюз, тя трябва да приеме ценностите на тази общност. А това означава да престане да бяга от въпроса за извършените престъпления.