През февруари "Горичка" организира "Форум Дом", в който акцентът бе върху архитектурата в хармония с природата. "Залата беше пълна, а лекторите ни разказаха за енергоефективни сгради (не били много скъпи, казват), ферми и реставриране на стари къщи на село. Ние също бяхме лектори и в стремежа си да бъдем полезни, а не голословни, разказахме затоку-що завършилия ни ремонт."
"За нас идването на марката в София е събитие", пишат WhATA по повод откриването на магазин ИКЕА в столицата и допълват - "преди често ходихме до тази в Солун. С ИКЕА сме донякъде съмишленици — опитваме се да възпитаваме добър масов вкус. И въпреки че още много хора са подозрителни към цените или качеството, а "белият" стил на ИКЕА трудно ще си пробие път в душите на феновете на БГ мебелните хипермаркети, пълният магазин през уикендите показва, че надежда има."
Говори се, че главният архитект е обещал такива конкурси за всички станции от новия метродиаметър. Дано."
Архитектурна тенденция на годината
Тенденциите, които от WhATA избират, са общо четири - изместването на марките в моловете и опустяването на градския център, строителството на музеи от правителството, градските акции като начин за изразяване и не на последно място - намаляването на кича. Сега вече никой не ползва думата "марково" и почти никой не ходи на шопинг по "Витошка", "Графа" и "Пиротска". Защото има молове —Витошка" (на първи и втори етаж), кеф ти "Пиротска" (на етажа на "Пикадили"). И логично магазините започнаха да напускат централните улици. Тенденцията не е от тази година. Преди 10 години кината първи напуснаха центъра, после дойде първата вълна (скромни) молове, а в разгара на кризата — втората вълна (real-size молове). Всъщност това, което убива търговските улици, е, че у нас моловете са почти в центъра. Няма как да има наши "Риджънт стрийт" и Пето авеню, когато на 1 крачка ти е големият шопинг център.Другият музей е Музеят на тоталитарното изкуство, който "единствен имаше потенциал за комерсиален успех сред чужденците (колкото и да го отричаме, това им е по-интересно от средновековни църкви, мощи на светци и прочее божидар-димитровщини). Само че го направиха "на майната си" в "Дървеница", в сграда, която трудно може да се нарече емблематична за соца, а в него е изложена само живопис с претенции", пишат WhATA и допълват, че сега са в очакване на следващия - "музея на музеите - българския Лувър".
"Това не е точно архитектурна тенденция, но я слагаме в нашата класация, защото касае града и градските елементи"В крак с времето", завързването на очите на паметниците в София в знак на протест срещу уволнението на директора на Института за паметници на културата и поставянето на цветя пред главната табела на САМСИ подобно на погребение. "И трите са пример за изразяване на някакво отношение по начин, различен от събирането на едни хора на едно място, скандиране и ядене на семки", допълват те.
"Архитектурният кич намалява или поне така ни се иска", заявяват от WhATA и дават като пример инвеститорската класация за "Сграда на годината", в която тази година сградите са малко, но кичът сред тях също е малко. Пишат и за поп културата, която "също държи ниво — прилични интериори имaше и във филма Love.net, и в сериалите (ако не броим западането на "Стъклен дом" и интериорния наивизъм в "Седем часа разлика")."
"В ресторанта на ИКЕА ми мирише на стола в централата на "Волво". И същата храна дават", цитират WhATA и допълват впечатленията си за интериора, който е "светъл, просторен и приятелски. Но е на самообслужване, няма как."
Друг кандидат е новата спортна зала "Арена Армеец София", където е "не само архитектурата, но и целият политико-икономически контекст. Залата е категоричен бъг заради неадекватната си архитектура, която с нищо не допринася за подобряване образа на града ни, заради лошата комуникация и функционалните недоразумения вътре. За нас това са едни лошо похарчени десетки милиони", пишат още те.
Другият номиниран е Йорданка Кандулкова - бившият директор на Института за паметници на културата, не заради уволнението й, което бе сочено като скандално, малко преди Коледа, а "заради усилието й през двете години, в които управлява института, да обърне внимание не само на средновековните църкви и античните разкопки, но и на архитектурното наследство от времето на социализма и да го реабилитира."
Другите претенденти са архитектите, които не се занимават с архитектура. "След 2008 година тази група става все по-голяма и доволна от себе си. Оказва се, че живот има и извън инвестиционното архитектурно проектиране, при това щастлив", допълват от WhATA.