Църквата най-накрая внесе в Комисията по досиетата списъка с висшия клир.
Това стана след почти месец умуване от страна на Светия синод дали да предостави данните и да се отворят досиетата на свещениците.
Първоначално те се съгласиха, а само ден по-късно се отметнаха.
Основният им аргумент бе, че Българската православна църква е традиционно вероизповедание, а не просто религиозна общност и затова не подлежат на проверка.
Въпреки всичко от Светия синод са пратили списъка, обяви пред БНР шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
От 15 000 до 30 000 лева глоба грозеше БПЦ, ако не бе внесла искания от комисията списък.
Според Костадинов ситуацията около досиетата на свещениците е изкуствено създадена.
Преди няколко седмици по идея на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и на Неврокопския владика Натанаил синодът възнамеряваше да не предаде данни за проверка на комисията под предлог, че Българската православна църква не е "религиозна общност", която подлежи на проверка по закона за досиетата, а е "вероизповедание".
Юристи обаче ги обориха с тълкувателно решение на Конституционния съд що е то "религиозна общност".
Актът бе изтълкуван като опит на владиците да избегнат отварянето на досиетата. Стана ясно обаче, че законът за досиетата не може да бъде заобиколен.
Засега се знае за двама владици с минало в ДС - обявения от комисията Старозагорски митрополит Галактион и Йосиф, отговарящ за САЩ. Той призна за досието си и помоли за прошка.