"Спорът за името ни циментира краката на магистралата към НАТО и към ЕС и ни остави нямо да гледаме как нашите близки и далечни съседи ни изпреварват по този път", пише в свой коментар онлайн изданието на македонския ежедневник "Нова Македония", предаде КРОСС.
Къде щяхме да бъдем ако не беше спорът за името?, пита изданието няколко известни македонски политици. "">"Бившият премиер Владо Бучковски заяви, че ако не беше спорът с Гърция, щяхме да сме сред по-мощните страни на Балканите и сериозен партньор на международната общност.
"Толкова дълго време се занимаваме с решаването на спора за името с Гърция, по който няма какво ново да кажем. В този аспект сме потънали. Заради спора изгубихме единственият си коз, който имахме - ние сме единственото функциониращо мултиетническо общество, имайки предвид факта, че на Балканите много въпроси все още стоят неразрешени - като Босна и Херцеговина и Косово например", смята Бучковски.
В ЕС като Хърватия, с мощност като Словения?
Стоян Андов, един от политиците с най-дълъг стаж в политиката и бивш председател на парламента, не е убеден, че ситуацията в дипломацията на Македония щеше да е с нещо различна от това, което е днес.
"Споразумението за икономическо сътрудничество, което беше подписано от бивша Югославия с Европа ни определи пътя, още когато се борехме за независимост. Не бихме имали друга политика, освен тази, която имаме сега, а тя е влизане в НАТО и ЕС. Единственото, което пропуснахме като възможност, бе тази в началото на 90-те години, когато Германия искаше да прехвърли бизнеса си в Македония, тъй като в Босна и Херцеговина бушуваше войната, а Сърбия бе под ембарго", казва Андов добавяйки, че ако сме използвали тази възможност, щяхме да сме в добра икономическа ситуация.
Според него, в дипломацията голяма роля играят и парите, т.е. бюджетите, които са предназначени за тази дейност...
За Влатко Гьорчев, член на парламентарната комисия по външна политика, страната щеше да е част от евроатлантическата алианс, ако не съществуваше спора за името.
"Щяхме да бъдем на същото ниво като Хърватия, която ще стане страна-членка на съюза през 2013 година. Също така, ако нямахме гръцкото ембарго, икономическата ситуация в Македония щеше да е малко по-добра. А по отношение на външната политика, щяхме да сме на равнището на Словения", твърди Гьорчев.
Професорът по външна политика и дипломация Денко Малески казва, че в съответствие с обществените условия, в които се намира страната, не може да си представим какво би било, когато не беше спорът за името с Гърция.
"Имаме реална пречка и тази пречка трябва да елиминираме. Ние вървим към виртуалност, но дипломацията, както и всичко останало, се базира на основи. И тя започва от А, продължава с Б. Нашата външна политика има реален проблем и трябва да се концентрираме върху това, а не да изразходваме енергията си на други места. Трябва да се движим по пътя към ЕС с нашето старо "фиќо" и да държим тази посока, колкото и да е трудна", изтъква Малески.