Осигуровки да се плащат за доходи, получени от всякакви форми на труд. Това е едно от законодателните предложения на синдикати и работодатели, които до дни ще бъдат внесени в Министерския съвет.
Предложението предвижда пенсионерите и определени категории самоосигуряващи се лица, които сега не плащат осигуровки, да започнат да ги превеждат наравно с всички останали работещи, уточни изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Двете страни очакват премиера да реши как становището им да бъде отразено законодателно.
Работодатели и синдикани предлагат още да се криминализира укриването на осигурителните вноски.
Божидар Данев поясни, че в тази връзка ще бъде поискано прецизиране на текстовете от Наказателния кодекс.
Пламен Димитров от КНСБ допълни, че и бизнесът и синдикатите настояват наказанието за умишлено укриване на осигуровки да се уеднакви с наказанието за укриване на данъци.
Двете страни предлагат още да се плащат едни и същи лихви за забавени плащания към държавата. В момента лихвите при забавяна на данъци и осигуровки са различни.
В предложенията е залегнало и искането - ранното пенсиониране в системата на МВР, МО и съдебната система да зависи от изпълняваната длъжност на конкретното лице или от степента на риска при упражняване на професията. Известно е, че сега преференцията за предсрочно пенсиониране се отнася за всички заети в системата.
Иска се още от пенсионно-осигурителното законодателство да бъдат извадени всички социални плащания от осигурителен характер, както и да се осъвременяват редовно всички пенсии.
В предложените текстове се настоява да бъдат разкрити лични осигурителни сметки на всички държавни служители, което на практика означава те сами да се осигуряват. Това обаче трябва да стане при условие, че заплатите им ще бъдат компенсирани с размера на същите вноски, е записано в бизнес предложенията.
Предвижда се още да бъде възстановена публичността на работата на тристранния съвет. Бизнес и синдикати настояват тристранката да има интернет страница, където да се публикуват всички решения и протоколи от заседанията.
Бизнесът и синдикатите са на мнение, че тристранката трябва да заседава редовно всеки месец, а при наличие на законодателни предложения от някоя от страните да има и извънредни събирания.
Освен това се настоява депутатите да не могат да заобикалят тристранката, когато правят предложения за изменения на трудовото и осигурително законодателство. В този случай председателят на ресорната парламентарна комисия трябва да изисква становището на тристранния съвет, обясниха двете страни.