Ами ако следващият пребит е премиерът?

Сценарият се повтори - побоят над Румен Порожанов (седнал, на преден план) бе неглижиран и вероятно бързо ще бъде забравен. А престъпността става все по-нагла...

Може би заради новогодишните празници или пък поради силното притъпяване на сетивата към завземащата обществото престъпност, но едно симптоматично нападение бе подминато някак незаслужено.

Става дума за пребития два дни преди Нова година шеф на фонд "Земеделие" Румен Порожанов. В пресата прелетяха някакви подробности по случая - той е бит от двама маскирани и все още неизвестни бандити, налаган е с боксове и бухалки, нападателите му изсъскали, че

това е последно предупреждение,

а следващия път ще чупят ръце и крака. Заваляха и обичайните за такива случаи оптимистични теории на властта, че ей сега МВР ще залови извършителите. Нещо, което обичайно не се случва. "Успокояващо" прозвуча и разкритието, че инцидентът е само за сплашване, не за убиване. И така случаят напълно се неглижира, ако не смятаме казаното мимоходом от премиера Бойко Борисов, че Порожанов е отнесъл боя, защото е спрял далавери за милиони.

Властта някак бързо забрави, че само преди месец бе пребит и още един висш държавен служител - шефът на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов. Той бе малтретиран по доста специфичен начин - нападателите му рязаха едното ухо. Тогава сценарият се повтори - случката бе неглижирана и бързо забравена. Полицията побърза да се похвали, че са задържани заподозрени. Но прокуратурата бързо охлади ентусиазма на МВР, като напълно опроверга казаното. И до момента няма арестувани.

Покрай тези два случая се пукат поне няколко управленски балона. Първият е, че всичко се се обяснява с кризата - включително и престъпността. Едва ли обаче който и да е от побоите над тези високопоставени чиновници има нещо общо с битовата престъпност. Тъкмо обратното - очевидно е, че са дело на организираната престъпност. Така се пука и вторият балон - че организираната престъпност е сложена под контрола на властта. А третият е твърдението, че едва ли не всяко престъпление в България се разкрива.

Най-големият проблем е, че

престъпността разиграва коня си,

без никаква реакция от държавата. Как иначе могат да се нарекат бездействието и безбройните неразкрити случаи? Включително и такива, чиито жертви са представители на властта. Няма арестувани и осъдени и за пребитите през последните няколко години митничари и данъчни, полицаи и магистрати. Тук дори не е думата за латентната, за необявената престъпност, за която хората вече се умориха дори да съобщават.

Думата е за масова и организирана престъпност, за която са заявени материали и хиляди жертви. А цифрите са наистина смразяващи. Според прокурорските отчети основната драма е, че МВР не разкрива огромната част от престъпленията, извършвани в страната. И с всяка изминала година те се натрупват, за да стигнат 650 000 дела.

Да не говорим за другата "държавна екстра" - прекратяването на дела. Вече на няколко пъти бе отбелязано, че само за последните две-три години прокуратурата прекрати заради изтекла давност над 1 млн. дела. Основно защото нямаше разкрит извършител. Тази тенденция, макар и леко забавена, продължава и в момента.

Дела, по които никога няма да има не само разкрит извършител, но дори някога случайно да се намери, няма да бъде наказан. Жертвите на тези престъпления пък никога няма да видят откраднатото или обезщетение за преживяно страдание, или поне да научат имената на своите палачи.

Не е трудно човек да сметне, че фактически

по над 1.5 млн. престъпления извършител липсва,

камо ли арестуван, още по-малко осъден и изтърпяващ някакво наказание. Зад всеки от тези случаи стои съдба, жертва, ограбена, пребита, разбит и окраден дом, офис, склад, магазин или кола.

Затова властта не бива да се оставя на мира, включително и по случаи като тези с шефовете на фонд "Земеделие" и АЕЦ "Козлодуй". Докато техните биячи не бъдат хванати и осъдени с доказателства, всички останали високопоставени чиновници може да се чувстват застрашени. И ако бъдат бити - единственото, на което може да разчитат, е някоя премиерска версия и обещание, че някога може и да бъдат хванати извършителите.

Но в крайна сметка следващата жертва може да е министър, депутат или, не дай, Боже, премиерът.

 АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ