The Financial Times: Очаква ни сумрачно бъдеще през 2012 г.

В началото на 2012 г., която много суеверни хора по света смятат, че е бъде последната за човечеството, британският вестник The Financial Times предлага прогнози от специалисти за развитието през тази година на редица световни проблеми, повечето от които се очаква да продължат и след предсказания от маите апокалипсис.
Ще остане ли еврозоната непокътната?

Мартин Улф: Да. Решимостта на правителствата в групата и преди всичко на Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда достатъчно силна, за да задържи еврозоната поне още една година. Правителствата на уязвимите държави ще продължат политиката на икономии. Ефектът ще бъде смекчен от програмите на Международния валутен фонд в Гърция, Ирландия и Португалия и от все по-силната подкрепа от ЕЦБ за всички тях чрез засегнатите банки вместо чрез пряка намеса на пазара на държавни облигации. Можем да очакваме и допълнителни намаления на лихвите на ЕЦБ, които би трябвало да отслабят негативния ефект.

"Орязването" на дълговете обаче няма да помага вечно. В определен момент еврозоната ще трябва да се върне към силен растеж със сравнително висока инфлация в държавите от ядрото, за да могат да се извършат промените, необходими за конкурентоспособността на уязвимите държави. Вечните икономии почти със сигурност ще се провалят. Очертаващият се мрачен пейзаж на строги мерки през 2012 г. обаче все пак би трябвало да даде добри резултати.

Ще бъде ли преизбран Барак Обама?

Едуард Люс: Да. Победата ще виси на косъм и накрая гласовете на избирателната колегия в Охайо ще се окажат определящи. Въпреки анемичното икономическо възстановяване Обама ще бъде подпомогнат от два фактора – ниската популярност на Мит Ромни сред избирателите от Средния запад и включването в надпреварата на Рон Пол като кандидат на Либертарианската партия. Очаква се той да отклони достатъчно републикански гласове, за да улесни Обама. Тънката му преднина и фактът, че републиканците ще запазят контрола върху Камарата на представителите и ще получат мнозинство в Сената, означава, че вторият мандат на Обама ще започне да куца още от началото.

Генералите в Египет ще предадат ли властта?

Рула Халаф: Те вече го направиха, дори още да не го осъзнават. Това не означава, че армията ще се върне в казармите без бой или че генералите няма да получат ролята на надзорници и да успеят да прокарат основните си интереси в изборните институции. Новият парламент обаче ще има силна подкрепа от народа. Същото важи и за президента, който ще бъде избран през 2012 г. и официално ще поеме властта от преходното военно ръководство. Ако генералите са научили нещо през последните месеци, то е, че египтяните знаят пътя до площад "Тахрир" и всеки опит да се осуети или забави предаването на властта ще бъде посрещнат с нова вълна от народни протести.

Ще достигне ли кризата на държавните дългове до Великобритания?

Мартин Сандбу: Да, но това не означава, че Великобритания ще фалира. Вместо очакваното възстановяване растежът достигна плато. Това принуди правителството да отложи сроковете, които си постави за постигане на целите за държавния дълг и за дефицита. Една продължителна стагнация или втора рецесия може лесно да влоши допълнително положението с дълга и да породи самосбъдващи се страхове сред собствениците на облигации. Ако това се случи, правителството ще изпадне в трудно положение. То се е вързало толкова здраво за мачтата на икономиите, че не може да отслаби строгите мерки, без да уплаши пазарите. Bank of England може да разшири програмата си за "печатане на пари", за да не позволи повишение на доходността по облигациите. Тази помощ обаче няма да бъде като погалване с перце – стерлингът ще поевтинее, а инфлацията ще се увеличи. Въпреки че няма да обърнат държавните финанси с главата надолу, тези последици може да попарят надеждите на правителството да бъде преизбрано.

Ще дойде ли краят на 30-годишния "пазар на биковете"?

Джон Оутърс: Едва ли, макар че увеличаването на доходността по облигациите скоро ще премине границите както на математиката, така и на логиката. През 1981 г. лихвите по десетгодишните американски облигации почти достигнаха рекордните 16%. Оттогава низходящата тенденция е забележително устойчива и оцеля дори след като Америка неотдавна загуби кредитния си рейтинг ААА.

Тази тенденция обаче предполага, че до края на десетилетието доходността трябва да стане отрицателна. Повишаването на инфлацията или опасенията от дефицита на САЩ може да сложат край на "пазара на биковете" (при който инвеститорите залагат на повишаване на цените - бел. ред.). Преобладават обаче залозите, че наказанието може да се отложи. Държавните хазни бяха единствените сигурни пристанища тази година. Федералният резерв ще продължи да работи за понижаване на лихвите по облигациите, а глобалната икономика вероятно ще остане анемична. За съжаление облигациите нямат конкуренция.

Ще се ускори ли растежът на икономиката към третото тримесечие спрямо същия период на миналата година?

Крис Джайлс: Не. Глобалната икономика се забавя, а заплахата от нова световна рецесия се засилва. През 2011 г. европейските политици демонстрираха, че обещанията им да направят необходимото за спасяването на еврото са били просто празна реторика. Европейската валута остава на ръба и една евентуална грешка може да я бутне в пропастта.

Само този риск е достатъчен, за да приемем, че 2012 г. ще бъде лоша година за глобалната икономика, през която е възможен катастрофален срив на най-голямата икономическа област в света. Само ако европейските политици ни изненадат с цялостен план, естествените възстановителни сили ще помогнат за подобряването на икономическата перспектива по това време догодина.

Ще се превърне ли Владимир Путин в модернизатор и реформатор?

Нийл Бъкли: Не, макар че трябва. Скорошните протести срещу резултатите от парламентарните избори могат да послужат едновременно като пришпорване и като възможност, която Путин да използва в третия си президентски мандат, който той вероятно ще спечели. Той ще може да започне силно необходимите законови, политически и икономически реформи. Все по-голям дял от гласоподавателите вече иска тези промени и би ги подкрепил.

Путин обаче е твърде обременен от миналото си в КГБ, като инстинктивно реагира силно предпазливо и поставя стабилността като приоритет пред структурната промяна. По-вероятно е той да предпочете популисткия вариант да увеличи пенсиите, заплатите в държавния сектор и в армията, като извърши по-повърхностни козметични промени в политическата система. Путин може да съчетае това с по-строг контрол върху интернет, но така той може да не спечели четвърти мандат и да не успее да довърши дори третия.

Ще оцелее ли италианското експертно правителство през 2012 г.?

Гай Динмор: Да. Слабостите на Италия – икономически и политически – са силните страни на Марио Монти. Както той обясни сопнато пред парламента, който обсъждаше неговия пакет от мерки за икономии, той беше избран като професор по икономика да оглави правителство на технократи само заради парализата, в която беше изпаднал дясноцентристкият кабинет на Силвио Берлускони.

Положението в Италия през 2012 г. ще се влоши. Предстоят още икономии. Никоя от основните партии не иска да управлява в такива условия, а и дясноцентристкото, и лявоцентристкото пространство са разединени. Берлускони може би мечтае да се завърне, но ще трябва да изчака, преди да реши дали ще посмее да се кандидатира на изборите в началото на 2013 г.

Проучванията показват, че Монти е двойно по-популярен от своя предшественик. Основните партии ще го оставят да извърши трудната задача, която те не можаха или не пожелаха да свършат.

 

Израел ще нападне ли Иран?

Джеймс Блиц: Не. През 2012 г. Израел ще изчака да види как ще реагира Иран на новия натиск, който може да принуди режима да започне преговори за ядрената си програма. През януари ЕС ще спре да внася ирански петрол, което допълнително ще затрудни икономиката на Техеран. Натискът може да се засили, ако режимът на Башар ал Асад в Сирия падне, което ще лиши Иран от ключов съюзник в региона. Все пак ислямската република може да не прояви желание за преговори. През 2012 г. тя вероятно ще направи голямата крачка да започне да обогатява уран в реактора си край Кум – съоръжение, скрито под планината, което не може да се разруши по въздух. Почти със сигурност Иран ще засили работата по ядрената си програма. Освен това Техеран може да реагира остро на новите санкции на ЕС и да ги определи като акт на война. 2013 г. все по-ясно се очертава като годината, в която Иран ще започне финалния спринт, за да се сдобие с бомба, или да бъде бомбардиран.

Геополитиката ще предизвика ли нова петролна криза като през 1973 г.?

Хавиер Блас: Не същата. По време на кризата от 1973 и 1974 г. цените на петрола се увеличиха четирикратно. За да се повтори това, те трябва да скочат от $100 на $400 за барел. Но през 2012 г. светът все пак ще преживее много високи цени заради геополитическите сътресения. През 2011 г. Европейският съюз наложи ембарго на либийския и сирийския нефт и обсъжда за 2012 г. аналогична забрана за Иран – третия по големина износител на петрол в света. В резултат цените значително ще се повишат.

Достигнало ли е златото своя връх?

Джак Фарчи: Не. Ще му отнеме известно време, за да си върне репутацията сред инвеститорите след драстичното поевтиняване през последните месеци на 2011 г. Но в крайна сметка доверието в него ще бъде възстановено, дори само заради факта, че инвеститорите имат малко алтернативи в периода на кризата. Инвеститорите само трябва да си спомнят за рисковете, докато политиците в САЩ и ЕС се чудят какви мерки да предприемат за стимулиране на икономическия растеж и овладяване на държавните дългове.

Най-вероятно инвеститорите в Азия и Близкия изток - от централните банки в регионите до фондовете за управление на активи - ще продължават купуват много злато. Макар да има спадове, цената на златото през 2012 г. ще надвиши пика от $1920 за троуйнция през 2011 г. и за първи път в историята ще достигне $2000.

Ще успеят ли учените да потвърдят, че е възможно да се пътува по-бързо от светлината?

Клайв Куксън: Научното откритие на 2011 г. бе наблюдението, че неутрино частиците, които са по-малки от атома, са развили скорост, по-висока от тази на светлината, от лабораторията на CERN край Женева до подземна лаборатория в Италия на разстояние 730 км. Феновете на научната фантастика ликуваха, защото развиването на по-голяма скорост от тази на светлината би позволило да се пътува във времето.

Учените физици обаче приемат скоростта на светлината като абсолютна космическа граница, откакто Айнщайн публикува теорията си на относителността, и подозират грешка в изчисления. Въпросът трябва да бъде решен по един или друг начин през 2012 г. чрез допълнителни експерименти в CERN или в САЩ. Преобладаващото очакване, е че откритието ще оборено от новите доказателства, но аз застъпвам бунтарското виждане, че то ще бъде потвърдено, отваряйки дори вероятно възможността за пътуване във времето. 


Аун Сан Су Чжи ще бъде ли освободена до края на годината?

Дейвид Пилинг: Да. Освен това тя ще влезе в парламента, въпреки че прекара 15 от последните 21 години под домашен арест. Новото "цивилно" правителство на Мианма, оглавено от президента Тан Шве, иска да подобри отношенията си със Запада. Цената за това са политически реформи. Някои стъпки вече са предприети – създаване на комисия за човешки права, облекчаване на цензурата и допускане на партията на Су Чжи "Национална лига за демокрация" до избори. Това са безпрецедентни промени за режима. Тан Шве може да направи и допълнителни отстъпки, за да убеди Запада да облекчи санкциите. Възможно е дори той да бъде убеден, че политическите реформи трябва да бъдат цел, а не само средство. Твърде рано е да го обявяваме за Горбачов на Мианма, но също така е твърде рано и да го отписваме.