ОССЕ: ЦИК е непрозрачна и неефективна в организирането на избори

Централната избирателна комисия (ЦИК) в България отговаря за организирането на всички видове избори в страната, но макар да има 5-годишен мандат, не разполага с постоянен състав и собствен бюджет, което ограничава способностите и ефективността й. Избирателните комисии на всички нива се назначават по предложения от партиите, но няма гаранция, че номинираните от опозицията получават ръководни постове в тези комисии, което води до притеснения за предполагаемата безпристрастност на тези органи. По принцип, заседанията на комисиите са закрити за обществеността, което намалява прозрачността в действията им.

Това са част от заключенията на мисията наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която бе в България за президентските и местни избори миналата есен.

В окончателния доклад на мисията се отбелязва, че като цяло вотът е преминал според международните и националните стандарти за демократично гласуване и основните права и свободи на гражданите. Все пак има още неща за подобряване, посочват авторите.

Наблюдателите допълват, че според закона местни и международни наблюдатели могат да присъстват в изборния ден на заседания на районните и общинските избирателни комисии, но нищо не се казва за възможността да се присъства на което и да е заседание на ЦИК или на тези на общинските избирателни комисии в периода преди изборите.

"Законът позволява обжалване на решенията на избирателните комисии само на една инстанция и относно регистрацията на партии или кандидати сроковете са много къси", се казва в документа и се посочва, че в някои случаи ЦИК не просто е заседавала при закрити врати, но и е нарушила тридневния срок за взимане на решение.

"Решенията по обжалване често са затруднени и от факта, че по закон трябва да се вземат с мнозинство от две трети, което понякога трудно се събира и води до отказ от взимане на решение. Съдът постанови съвсем малко преди първия тур, че ЦИК не може да прибягва до отказ от решение и може да взима решенията си с обикновено мнозинство. Това обаче създаде несигурност сред членовете, тъй като изглеждаше като противоречия с тълкуването от ЦИК на Избирателния кодекс и на установилата се практика."

За купуването на гласове

По повод купуването на гласове наблюдателите отбелязват, че това престъпление е включено в Наказателния кодекс и законите за провеждане на избори. "Но в същото време продължават да са масови обвиненията в купуване на гласове. Главният прокурор открито заяви, че не разполага с адекватен правен механизъм да разследва и наказва тази практика."

"Повечето кандидати споделиха пред мисията на ОССЕ, че купуването на гласове е голям и масов проблем, но и не предоставиха конкретна информация или доказателства в защита на твърденията си. Някои опозиционни партии също така се оплакаха от натиск над техни местни кандидати и поддръжници. ОССЕ проследи два случая, свързани с кандидати, работещи в публичната администрация, и в двата случая информацията се оказа достоверна."

Над 50 000 души са били регистрирани като кандидати за местните избори, "но регистрирането на някои местни коалиции беше решено в последните дни преди първия тур и без надзор от правораздавателните органи", посочват още от ОССЕ.

Наблюдателите изтъкват и проблема с избирателните списъци. "Високият брой на регистрирани гласоподаватели спрямо населението, имащо право на глас в страната, създава тревога и предполага необходимост от подробен одит на избирателните списъци. Над 400 000 граждани, регистрирани с адрес в чужбина, бяха премахнати от тези списъци за местните избори в процес, страдащ от липса на прозрачност и без да се има предвид възможността за ефективно и навременно решаване на проблема."

Финансиране и агитация

"Ограничена е ефективността ва регулациите относно финансирането на предизборните кампании - най-вече от факта, че не всички кандидати предоставят оперативна информация за приходите и разходите на кампаниите си, а Сметната палата зае позиция, че не бива да се меси в избирателни процес като налага това правило да се спазва"

ОССЕ обръща внимание на друг факт - изискването агитацията да се води само на български език, което според доклада противоречи на стандартите на международната организация, "защото поставя в неизгодно положение гражданите, които се идентифицират като принадлежащи към определено малцинство". "За съжаление, някои кандидати използваха националистически и подстрекателски език срещу малцинствата, особено срещу ромите. Повод за притеснения са многобройните твърдения, че малцинствата - и особено ромското - са особено податливи на некоректно влияние, включително купуването на гласове и външен натиск."

Бавно гласуване, проблемно отчитане

Относно бавното гласуване - друго явление, затормозило изборите, от ОССЕ отбелязват, че комисиите са провеждали гласуването професионално, но и че мнозина са се оплакали пред наблюдателите за дълги опашки и бавно обработване на документите в първия ден от гласуването, организационни пропуски, проблеми със "забранителни списъци", приръствието на многобройни представители от една и съща партия в някои секции, прозирната хартия на бюлетините и хора, на които в крайна сметка не е било разрешено да гласуват.

Приблизително същото е заключението за преброяването - "общо взето професионално, прозрачно и съгласно реда в повечето места, посетени от наблюдателите". "Но процедурите не винаги бяха спазвани, което се отрази на попълването на протоколите и преценката за валидността на бюлетините. (...) особено в София процесът на отчитане на протоколите бе бавен и дезорганизиран и имаше наличие на хора, включително депутати, които нямат право да са на тези места."

Препоръките

Препоръките, които се отправят в доклада на ОССЕ към властите, партиите и гражданското общество в България са многобройни и включват такива като постоянна действаща ЦИК, агитация на езика на малцинствата, повече прозрачност за финансирането и регулация за ролята на медиите.

- ЦИК да има независим бюджет и персонал, работещ непрекъснато през 5-годишния мандат, а не само по време на избори

- в законите да се запише, че опозиционните партии трябва да имат представители на високи позиции в комисиите, за да се избегнат съмнения за пристрастност

- заседанията на комисиите от всички нива да бъдат отворени за обществеността през целия изборен период, изрично да се запише допускането на заседанията на представители на участниците в изборите, вътрешни и международни наблюдатели и журналисти

- в закона да се запише, че когато комисията "откаже" да вземе решение, защото не събира мнозинство от две трети от членовете, това означава отхвърляне на проекта за решение; резултатът да се публикува и да подлежи на обжалване

- още веднъж се препоръчва подробна проверка на избирателните списъци и изясняване отговорностите на институциите, свързани с изготвянето им

- на представители на малцинствата да е позволено да водят кампания на майчиния си език, да се обмисли и разпространяването на информация за изборите на езици на малцинствата с цел по-добро разбиране на изборния процес от всички

- медийната регулация трябва да гарантира редакционна свобода за отразяване на кампанията, особено в обществените медии; тя трябва да включва задължение за честно, балансирано и безпристрастно отразяване в новините и публицистичните предавания във всички електронни медии, каквито са добрите международни практики; може да се обсъди приемането на ясни правила какво означава равнопоставено отразяване на кандидати и партии в новините, за да бъдат защитени журналистите от външен натиск

- да се обмисли удължаване на срока от 1 на 3 дни за обжалване на решения за отказ на регистрация на партии, коалиции, обществени кометите и кандидати; всички решения по обжалванията да са взети достатъчно време преди изборите; отписването от регистрация също да е направено достатъчно време преди гласуването и да има разумна възможност за обжалване в съда

- решенията на избирателните комисии по жалби и обжалване да са напълно прозрачни и отворени за заинтересуваните страни и обществеността; правилата за обжалване на тези решения да са ясно разписани; обжалването да гарантира съдебен контрол над решения, свързани с правото да за гласуване, за кандидатиране, за валидността на кандидатурите, регистрирането на избиратели, спазване на правилата за изборна кампания, достъп до медиите или финансиране на партиите

- да се изработи контролен механизъм за декларации на индивидуалните дарители в кампаниите; на Сметната палата може да се позволи да ревизира тези декларации и да си сравнява с данните на НАП, например.

- би трябвало български граждани с двойно гражданство също да могат да се кандидатират
- да се обмисли дали да не се позволи да гласуват на местни избори и постоянно пребиваващи граждани отстрани извън ЕС

- да се изяснят правата на отделни избиратели да подават жалби за изборни нарушения и правото им да обжалват изборните резултати

- да се обмисли дали на прокуратурата да не се позволи използване на специални разузнавателни средства за случаите за предполагаемо купуване на гласове

- ако се запазят "забранителните списъци", избирателите да бъдат своевременно информирани за тях и да имат възможност да обжалват включването си в тях

- да се обмисли дали на предизборните агитационни материали да не се отбелязва кой ги е произвел
- да се обмисли дали в закона да не се включи определение на това що е предизборна кампания, което би помогнало и на ЦИК ефективно да се справя със случаи на агитация преди официалното начало на предизборната кампания

- да се обмисли възстановяване на средства за агитация на независими кандидати, получили значителна подкрепа на изборите, което би окуражило появата на такива кандидати и би балансирало държавната система за финансиране, даваща в момента предимство на кандидатите на политическите партии

- да се изработи правна рамка за предоставяне на кандидатите безплатно време в обществените електронни медии

- да се обмисли подробна регулация в Закона за радио и телевизия относно отразяването на кампании в електронните медии; СЕМ може да получи задача за качествен и количествен мониторинг по време на кампания

- да се създаде публичен регистър за собствениците на електронни медии с цел разкриване на потенциални политически и бизнес интереси и концентрацията на собственост върху медии
- в законите изрично да се запише, че целият избирателен процес на всички нива подлежи на неограничен надзор от местни и международни наблюдатели

- правата на местните наблюдатели могат да бъдат допълнителни изяснени като изрично се потвърди правото им да подават жалби пред избирателните комисии

- протоколите на избирателните секции може да бъдат опростени и да включват формула за междинен контрол

- да се обмисли вписването в закона на възможност за повторно броене на бюлетините в избирателната секция или в районната избирателна комисия.