Санкциите срещу Иран – игра с непредвидими залози

Ако войната е просто продължение на политиката с други средства, която трябва да накара врага да изпълнява нашата воля, както смята стретегът Карл фон Клаузевиц, то санкциите са част от войната без явни битки.

През последните няколко години Иран беше в интензивна необявена война с Израел, САЩ и съюзниците им в Европа и Близкия Изток.

Санкциите над износа на ирански петрол са последният и най-очевиден елемент от сложния конфликт, който включва операции под прикритие, саботажи, арести на агенти и отвличане на учени, инженери, служители и политици и от двете страни.

През последните няколко години Иран беше в интензивна необявена война с Израел, САЩ и съюзниците им в Европа и Близкия изток
Санкциите често са описвани като дипломатична алтернатива на войната, но според по-реалистична преценка те са просто инструмент за увеличаване на политическата военната и икономическата конфронтация.

Както за Иран, така и за враговете му, конфликтът е екзистенциален. Израел се опасява, че ядрено въоръженият Иран може да подкопае способността му да гарантира сигурността на собствените си граждани. Техеран се страхува от обграждане с враждебни сили, които се опитват да свалят правителството и да променят режима.

Природата на конфликта прави трудно и за двете страни да отстъпят, а последващата ескалация - крайно непредсказуема, тъй като нито една от страните не е готова на компромис, ако не постигне максимално своите цели.

Много по-вероятно е конфронтацията да завърши с придобиването от Иран на ядрено оръжие и/или със свалянето на правителството в Техеран, отколкото с дипломатически компромис, връщане към преговорите или прекратяване на спорната програма за обогатяване на уран.

 

За петролния пазар най-важният въпрос е не дали санкциите ще бъдат наложени (инициативата очевидно неустоимо набира инерция), а как ще се развие конфликтът, след като ЕС и другите държави обявят техните ограничения върху вноса от Иран.

Свободният капацитет

Производството и потреблението на петрол в света възлязоха на около 89 млн. барела дневно през ноември, сочат най-новите данни н Международната агенция за енергията (МАЕ), като Иран произвежда малко над 3.5 млн. барела суров петрол на ден и изнася около 2.5 млн.

Световният пазар не може да си позволи свободният капацитет да бъде сведен почти до нула, тъй като това ще го направи изключително уязвим
Единствената държава със значителен свободен капацитет е Саудитска Арабия. Тя произведе през ноември 9.75 млн. барела дневно според МАЕ и малко повече според саудитски източници, като има възможност да извлича до 12 млн. барела дневно.

Следователно иранското производство е почти еквивалентно на свободния капацитет на Саудитска Арабия. Световният пазар не може да си позволи свободният капацитет да бъде сведен почти до нула, тъй като това ще го направи изключително уязвим на неочакван ръст в търсенето или спад на производството.

Ако санкциите доведат до намаляване на иранския износ, загубите ще бъдат компенсирани от увеличения саудитски добив или от запасите за извънредни ситуации, които се намират на разположение в страните членки н МАЕ или в други вносители като Китай.

Запасите на МАЕ не могат да поддържат дълго време стабилността на пазара
Освобождаването на запасите не може да се поддържа устойчиво за дълъг период от време (запасите в МАЕ в края на ноември бяха едва 1500 млн. барела). Така че ако се предположи, че в момента на световния пазар има равновесие между търсенето и предлагането, капацитета и запасите при цени 112 долара за барел, всеки опит за намаляване на иранския износ трайно ще повиши котировките с цел да се ограничи потреблението, докато равновесието между свободен капацитет и запаси бъде възстановено.

Вариантът да се избегне този скъпоструваш развой на събитията е, когато ЕС наложи петролно емборго за иранския нефт, Техеран да увеличи износа за азиатските пазари, като при това предложи отстъпка в цените. Общият обем на износа няма да се промени и световните котировки вероятно няма да се повишат, но приходите на Иран ще бъдат сериозно засегнати.

Въведените в края на миналата година от Конгреса на САЩ санкции обаче целят да изключат или намалят достъпа на Иран и до азиатските пазари. Комбинацията от санкции и петролно ембарго ще доведат до значително намаляване на иранския експорт през следващите месеци с между 200-300 000 и 1 млн. барела дневно или дори повече.

Със сигурност Саудитска Арабия ще бъде в състояние да компенсира този спад с увеличаване на своя износ, а МАЕ почти със сигурност ще освободи част от държавните резерви в страните членки. Дали това ще помогне да се предотврати повишаване на цените зависи от това дали пазарите ще възприемат намаляването на иранския износ като временно или постоянно явление и дали евентуална конфронтация ще доведе до още по-голям спад в предлагането на петрол или ще бъде постигнат някакъв компромис.

Ключовата роля на резервен производител

Една от възможните, но малко очаквани последици е, че Иран може да изземе ролята на Саудитска Арабия като традиционен резервен производител, който да държи значителен свободен капацитет, способен да посрещне неочакван ръст в търсенето или срив в предлагането.

Иран може да изземе ролята на Саудитска Арабия като традиционен резервен производител
Световният пазар вероятно би могъл да понесе загубата на до 1 млн. барела дневно ирански износ, макар и при по-високи цени. Но е трудно да се каже какво ще се случи при по-голям спад на световните доставки в резултат на нестабилната политическа обстановка в Ирак и протестите в Нигерия на фона на спадащите добиви в Северно море или при евентуално природно бедствие като например ураган в Мексиканския залив.

Дали тогава ЕС и САЩ ще облекчат санкциите (временно или постоянно), за да се отслаби натискът върху цените?

Иран дори може да спечели

Не е лесно да се каже и какъв ще бъде ефектът върху постъпленията на Иран. Повечето стратегически проучвания предполагат, че санкциите ще намалят обемите и/или ще принудят страната да продава своя петрол с отстъпка, намалявайки нейните постъпления.

Но Иран може да пострада слабо или дори никак, ако Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето.

Санкциите може да доведат до поскъпване на петрола с над $50
При малък спад на доставките (200-300 млн. барела дневно) или при малки отстъпки в цените ($5 на барел), ефектът върху иранските постъпления ще бъде компенсиран от увеличаване на световните цени на петрола с 10-20 долара за барел. При още по-голямо съкращение (1 млн. барела дневно или повече) и при значителни отстъпи ($20 или повече) ефектите за Иран вероятно ще бъдат негативни, но световната котировка може да скочи с $50 за барел или дори с още повече, заплашвайки световната икономика със сериозни последици.

Досега никой от най-големите привърженици на санкциите не е публикувал смислени оценки в какъв обем ще намалеят доставките за световния пазар, какви отстъпки може да предложи Иран за своя нефт или колко може да се повишат цените в резултат на ембаргото на ЕС и понижените покупки на азиатските вносители Япония и Южна Корея.

Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето
Както всяко по-внимателно задкулисно планиране, политиката на санкции, подобно на бойните планове, може да не оцелее при първото съприкосновение с неприятеля. След налагането на санкциите резултатите върху предлагането и цените може да се окажат напълно непредсказуеми. Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето.

С цел да ги представят като политически приемлив вариант, привържениците на санкциите ги описват като внимателно преценен и евтин вариант за увеличаване на натиска върху Иран, за да прекрати програмата си за обогатяване на уран, без да се стига до неконтролируема ескалация на насилие.

Всъщност санкциите са хазартна игра – залог върху това, че Иран няма да допусне ескалация на конфликта, залог върху това, че петролният пазар ще успее да се справи относително лесно с понижените доставки и залог, че нищо друго няма да се обърка в останалите страни производители.

Когато обаче санкциите влязат в сила, никой не е напълно сигурен как ще реагират Иран и цените.