Светът в ерата на упадък на САЩ

Как ще изглежда светът в ерата на упадък на САЩ? Опасно нестабилен, пише Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър,  в сп. „Форин полиси“Но, моля Ви, не позволявайте Америка да залезе прекалено бързо". 

Въпреки че никак не е сигурно, че очакванията на китаеца неизбежно ще се сбъднат, той беше прав да подхожда предпазливо, разсъждавайки за смъртта на Америка.

Защото ако Америка изгуби уверения си ход, светът едва ли ще бъде управляван от един-единствен превъзхождащ другите наследник - това няма да е дори Китай. Много по-вероятно е да се възцари международната несигурност, напрежението между
глобалните противници да се засили, та дори да се стигне до същински хаос.

Една внезапна, всеобхватна криза на американската система - например още една финансова криза - ще предизвика бърза верижна реакция, която от своя страна ще породи политическо и икономическо объркване на глобално ниво, но трайното движение на Америка към все по-общ упадък или постоянно разширяващата се
война с исляма няма да родят истински глобален наследник на Щатите, дори до 2025 г. 

По-вероятно е да настъпи продължителен период на преструктуриране както на световните, така и на регионалните сили, без големи победители, но с много повече губещи в обстановка на международна несигурност и дори на потенциално фатални опасности за доброто на света. Вместо свят, в който процъфтяват мечтите за демокрация, може да се стигне до Хобсов свят на укрепване на националната сигурност, изграден върху смесици от авторитаризъм, национализъм и религия.

Лидерите на второстепенните световни сили, сред които Индия, Япония, Русия и някои европейски страни, вече преценяват как ще се отрази евентуалният упадък на Америка на националните им интереси. 

Японците, опасявайки се от агресивния Китай, господстващ в континентална Азия, може би се замислят за по-тесни връзки с Европа. Лидерите на Индия и Япония може би се замислят за по-тясно политическо и военно сътрудничество помежду си в случай на упадък на Америка и възход на Китай. 

Но никоя от тези страни няма да разполага с необходимата комбинацията от икономическа, финансова, технологична и военна мощ, за да може дори само да си помисли да наследи водещата роля на Америка.

Постоянно споменаваният като бъдещ наследник на Америка Китай има впечатляваща имперска история и традиция в стратегията на внимателно премереното търпение - и двата факта имат огромен принос за хилядолетната история на тази страна. 

Затова Китай благоразумно приема съществуващия световен ред, дори да не смята наложилата се йерархия за постоянна. Китай признава, че успехът зависи не от драматичния крах на този ред, а от еволюцията му към поетапно преразпределяне на силите. 

Като цяло простата истина е, че Китай още не е готов да поеме изцяло ролята на Америка в световните дела. Самите лидери в Пекин нееднократно са подчертавали, че по всеки един от важните критерии за развитие, богатство и мощ Китай ще продължи да бъде модернизираща се и развиваща се страна и през следващите няколко десетилетия, като изостава значително не само от САЩ, но и от Европа и Япония по отношение на главните показатели на глава от населението за модерност и държавна власт. Поради това китайските лидери се въздържат да предявяват всякакви претенции за глобално лидерство.

На определен етап обаче може да има възход на все по-настъпателния китайски национализъм и това ще навреди на китайските интереси. Един самоуверен и националистически настроен Пекин, без да иска, ще мобилизира мощна регионална
коалиция срещу себе си. 

Никой от силните му съседи – Индия, Япония и Русия - не е готов да признае, че Китай ще заеме мястото на Америка в света. Те може дори да потърсят подкрепа от загубилата блясъка си Америка, за да се противопоставят на прекалено самоуверения Китай. 

Регионалните боричкания, които ще започнат вследствие на това, могат да се изострят, особено имайки предвид националистическите тенденции на неговите съседи, сходни с китайските. На континента може да се стигне до период на засилено международно напрежение. Азия през 21 век може да заприлича на Европа от 20 век - жадна за насилие и кръв.

В същото време сигурността на редица по-слаби страни, географски разположени в близост до големите регионални сили, също зависи от международното статукво, утвърдено от световното господство на Америка - и ще стане много по-уязвима, пропорционално на упадъка на Америка. 

Страните, изложени на тази опасност - включително Грузия, Тайван, Южна Корея, Беларус, Украйна, Афганистан, Пакистан, Израел и по-голямата част от Близкия изток, са днешните геополитически еквиваленти на най-застрашените от изчезване видове в природата. Съдбите им са тясно свързани с международната обстановка, която ще остане след отслабената Америка - без значение дали ще е обстановка на ред и сдържаност или, което е по-вероятното - на егоизъм и експанзионизъм.

Стратегическото партньорство на Съединените щати с Мексико може също да се окаже заплашено. Икономическата издръжливост и политическата стабилност на Америка до този момент смекчаваха много от опасностите, които възникваха от такива деликатни междусъседски проблеми като икономическата зависимост, имиграцията и търговията с наркотици. 

Упадъкът на мощта на Америка обаче вероятно ще подкопае здравето и добрата преценка на американската икономическа и политическа система. Отслабените Съединени щати вероятно ще бъдат по-националистически настроени, ще защитават по-силно националната си идентичност, ще станат по-параноични по отношение на вътрешната си сигурност и ще са все по-малко склонни да жертват ресурси за развитието на другите. 

Всъщност стратегическата сложност на света през 21 век прави подобно превъзходство непостижимо. 

Но тези, които днес мечтаят за краха на Америка, вероятно в крайна сметка ще съжаляват за него. И тъй като светът след Америка ще е все по-сложен и хаотичен, за САЩ е задължително да следват нова, стретегически разположена във времето визия за външната си политика - или да започнат да се подготвят за опасно хлъзгане към глобалния хаос.