Проверки на големите заеми и на повече "необяснимо богати"

Прокуратурата и Националната агенция за приходите (НАП) са готови да започнат проверки на всички, които са дали или получили заеми за над 100 хил. лв. от 2005 г. до днес. Това е докладвано на Европейската комисия в месечния отчет за юни на българските власти за свършеното по т.нар. показатели за напредък в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията. Борбата срещу "необяснимото богатство" е сред постоянните неотложни мерки и в последния график на правителството.

Освен това данъчните и прокуратурата са обявили пред Брюксел, че ще намалят прага за проверка на "необяснимо богатите". Те започнаха акцията срещу хората с имоти за на 500 хил. лв. през миналата година, като първите обекти бяха набелязани на око след обиколки из кварталите в полите на Витоша.

Вече ще се следи за "лица, притежаващи недвижимо имущество с обща данъчна оценка над 250 хил. лв.", което ще обхване много повече хора. От прокуратурата потвърдиха за "Дневник", че новите мерки са договорени на среща на регионалните координационни центрове за борба с данъчните и осигурителните измами, която се е провела в Пловдив, но не съобщиха повече подробности.

Проверките на заемите са втори етап от борбата с "необяснимото богатство". Извършването им е става възможно сега, защото от 1 януари в Закона за данъците върху доходите на физическите лица беше въведено задължение за деклариране на заеми. Законът изисква пред НАП да се обявява непогасената част от заемите, предоставени или получени през 2009 г., ако общият им размер надхвърля 10 хил. лв.

Декларират се и остатъците от стари заеми - за пет години назад, ако неизплатеното е общо за над 40 хил. лв. Заемите се обявяват с годишната данъчна декларация. Там освен размера им се попълват трите имена и ЕГН на човека, който го е дал или получил, а ако е фирма, се обявява единният й информационен код по търговския регистър. Санкцията за скрита или грешна информация е глоба в размер на 10% от укритите суми, а при повторно нарушение - 15%.

Така проверката ще започне от тези, които са декларирали дадени или получени заеми за над 100 хил. лв. Експерти дадоха пример - ако Х е обявил, че е взел заем от Y, ще се провери дали Y също е декларирал сумата и откъде има парите. Проблемът е, ако и двамата не са обявили заема пред данъчните - тогава могат да бъдат проверени само ако са "необяснимо богати" или попаднат по друг повод в полезрението на НАП. 

Искането на НАП и прокуратурата беше да се обявяват всички заеми над 5 хил. лв., но след това депутатите от ГЕРБ решиха да качат границата на 20 хил. лв., а на финала беше приет праг от 10 хил. лв. Според проучване на приходната агенция фиктивните заеми за последните девет години са над 2.69 млрд. лв.

Парите от приятели и роднини са начина, по който "необяснимо богатите" най-често обясняват произхода на средствата за скъп имот или автомобил. Заемите бяха изключително популярни при предишните управляващи. Например бившият правосъден министър Миглена Тачева обяви, че е купила апартамент с 312 хил. лв. заем от физическо лице. Бившият депутат от БСП Добромир Гущеров обяви, че е дал заем от 320 хил. лв., а бившият финансов министър Милен Велчев услужил със 110 хил. лв.

Досега проверките за необяснимото богатство дават половинчат резултат. Според данните, предоставени от българското правителство на Европейската комисия, от август 2009 г. до май 2010 г. са проверени 96 души с имоти за над 500 хил. лв. За 39 са назначени ревизии, защото има съмнения или разминаване в доходите им, а 20 души вече са обявени от данъчните за "чисти".

НАП прави ревизии и на 29 притежатели на луксозни автомобили, като е приключила 10 от тях. Приходната агенция твърди, че в резултат на тези проверки е начислила още 15 млн. лв. данъци. Отчетът до Брюксел показва, че от март досега проверките са зациклили, тъй като и тогава на ЕК са докладвани същите данни. През юни е възложена само една нова ревизия на "необяснимо" богат.