107 години от Илинденско-Преображенското въстание
2010-08-02 09:22:12
Днес се навършват 107 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.
Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни.
В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.
"Доблестно въстание срещу цяла империя", възхищава се един австро-унгарски дипломат.
На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.
Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.
Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни.
В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.
"Доблестно въстание срещу цяла империя", възхищава се един австро-унгарски дипломат.
На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.
Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
източник: dnes.bg
Последни новини от категория България
На събитието, което се проведе в споделеното работно пространство Switch, присъстваха около 50 души, въпреки неприятните метеорологични условия, а четирима от авторите бяха част от представян ...
Реч на Джефри Сакс след получването на наградата “Танг” за “Устойчиво развитие”, в Тайван. Според последните данни световните военни разходи възлизат на $2.2 тр ...
Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христо ...
Днес православната църква почита свети Игнатий Богоносец - един от учениците на св. Йоан Богослов.Св. Игнатий е живял през ІІ век. Той е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му ...
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец.Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия ( ...
Последни новини:
Анкета