С колко изпращаме Първанов, с колко посрещаме Плевнелиев

Президентът Георги Първанов приключва втория си мандат с почти същото обществено одобрение, с което дойде на власт преди 10 години. Сега отиващият си от поста държавен глава има доверието на 45% от българите. А при встъпването си на "Дондуков" 2 през февруари 2002 година е бил одобряван от 44% от населението. 

Георги Първанов обаче е бил одобряван от над две трети от българите в края на първия си мандат. Това сочат данни от проучване на НЦИОМ за общественото одобрение за дейността на българските президенти от 1990 г. досега.

Според данните президентът Желю Желев в началото на своя мандат през ноември 1990 година е бил одобряван от 82 на сто от пълнолетните българи, а президентът Петър Стоянов през април 1997 година - от 86 процента. Мандатът на Желев приключва с 25 на сто одобрение, докато този на Петър Стоянов - с 44%.

Първанов приключва управлението си с доверие, съизмеримо с това на Петър Стоянов от края на неговия мандат.

Непосредствено след избирането си за президент на България Росен Плевнелиев пък е одобряван от 55 на сто от избирателите.

Най-голяма е подкрепата за него сред хората на възраст между 30 и 50 години, сред високообразованите, сред жителите на столицата и на големите градове.

Към момента негативни нагласи към Росен Плевнелиев се отчитат сред една пета от българите, предимно избиратели на партии, които са политически опоненти на ГЕРБ.

Една пета от симпатизиращите на новия президент се определят като хора с десни политически възгледи, една четвърт като дясноцентристи и 28 на сто – като центристи. Само 5 на сто от гласувалите за Плевнелиев посочват, че са хора с леви политически възгледи.

Утре новите президент и вицепрезидент - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, ще положат клетва пред Народното събрание.

По традиция постът на президента у нас в по-малка степен търпи конюнктурни негативи в сравнение с останалите високи постове в държавата.

Въпреки това обаче и рейтингът на президентската институция се свива по логиката на растящата политическа апатия и на неодобрението към политиците като цяло, коментират социолозите.