Европа отбелязва 70 години от срещата, взела решението за Холокоста

Над 70 депутати от цяла Европа ще се съберат в петък в Брюксел, за да отбележат годишнината от срещата на брега на езерото Ванзее край Берлин на 20 януари 1942г, на която лидери на нацисткия режим обсъждат "окончателното решение" на еврейския въпрос.

Това събитие от преди 70 години е смятано за ключов момент в историята на Холокоста. На заседанията във вилата край Ванзее са обсъждани варианти като изселването на остров Мадагаскар на евреите и други етноси или социални групи, смятани като вредни за обществото, или пък депортирането им на изток. В крайна сметка за 90 минути 15 души обричат на смърт милиони като решават да се подготви план за физическото им ликвидиране.

От заседанията са оцелели едва половината от протоколите, открити през 1947г. На нито един от тях няма изрично записано, че трябва да се избият обсъжданите групи, но характерът на разговорите и бюрократичните формулировки не оставят съмнение у историците.

Депутатите ще приемат в Брюксел специална декларация, в която изрично ще бъде отхвърлена тезата за т.нар. двоен геноцид - приравняването на репресиите от нацистите и от съветските войски, съобщи израелският в."Аарец". Тази идея е популярна в Източна Европа и се прокарва най-активно от балтийските републики, допълва изданието.
 70 години след решението, което повече от всичко друго дефинира Холокоста, паметта за Холокоста е подложена на безпрецедентна атака от членове на ЕС, особено от Литва. Тази инициатива има за цел да защити историческата истина от името на всички европейци. Ако изгубим истинския смисъл на това какво представлява геноцидът, ще изгубим смисъла за всички негови прояви. Ако всичко е геноцид, тогава нищо не е геноцид".

Според "Аарец" подписи под декларацията ще поставят депутати от България, Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Великобритания.

По повод годишнината анализатори посочват, че днешната криза в Европа и съживените от нея ксенофобия и расизъм припомнят за два важни урока.

Първо, избиването на хора не започва с конкретните убийства, а с расовата или етническа омраза, прерастваща в институционализирана дискриминация и чак тогава кулминираща в избивания. Затова е нужна борбата с расизма, антисемитизма и институционализираната дискриминация преди последиците от тях да станат трагични и масови.

Второ, нацистите са дошли на власт с омразата към евреите и когато започва Втората световна война антисемитизмът вече е централен елемент на политиката им, но не са спечелили властта, нито са започвали войната, с цел да избият европейското еврейство. Това се случва, след като са отхвърлени плановете за депортация, другите държави са отказали да ги приемат като бежанци, а международната общност не осъжда достатъчно категорично първите погроми и убийства на евреи.